Всеки ден играем различни роли. Това изисква точно толкова усилия, колкото да бъдем себе си, но резултатът е много по-различен. Трудим се, за да ме копие на някой друг. И все пак незнайно защо го предпочитаме. Искаме днес да сме един друг ден да приличаме на някой друг и така без край – навик, който се превръща в кръговрат, който уморява.
Не е ли по-добре, когато станете сутрин, да сложите вашия облик, който вие сте желали, градили сте и сте постигнали нещо уникално или пък сте на път да постигнете. Вариантът да слагате чужди маски, чужди думи и желания е много по-изморителен и резултатът определено няма да ви задоволи. Представете си всички хора по света да бъдат еднакви. Тогава би било толкова скучно и еднообразно. Това правим ние, когато искаме да приличаме на другите.
Защо трябва да имаме яке като на останалите. Да вървим като стадо и никой да не се различава от другия? Защо, когато някой друг има и ние трябва да имаме? Не можем ли да си купим яке, което не се носи от мнозинството? Така бихме се почувствали себе си сред тълпата и не заради якето, а защото ако сме постъпили така, знаем, че сме отделна личност със собствен вкус и нещо повече собствени мечти и уникален характер. Знаем, че не действаме по шаблон.
Когато всички постъпват по даден начин, защо и ние трябва да го правим? Не е ли по-добре да помислим и да създадем по-добър вариант, по-благоприятна ситуация и да бъдем себе си – мисълта да бъде наша собствена. Ако това е така няма след това да се оправдаем с другите, защото сме постъпили така, както ние сме решили. Не бива да ни е страх от отговорността. Тогава ние ставаме хора, които имат свой индивидуален образ и могат да взимат решения адекватно.