Защо е важно да обичаме преди всичко себе си?

Да бъдем приятели със собственото си "аз"

Раздаваме обичта си без да се замисляме. Даваме на хора, които я заслужават, но и на такива, които не заслужават дори внимание, да не говорим за нещо по-специално. Но разбира се не бия да съжаляваме, защотото сме го искали, имали сме желание да дадем най-ценното. В този ред на мисли замисляме ли се колко често даряваме обич на себе си, колко често изпитваме истинска загриженост и любов към собственото си аз?

 

Едни повече, други по-малко, но със сигурност и в двата случая не е достатъчно. Трябва да обичаме себе си най-много, защото ако искаме някой да ни цени, трябва да оценим подобаващо себе си. Не е редно да се пренебрегваме – себе си, чувствата ни и желанията ни. Те са най-важните в случая, за да бъдем пълноценни и щастливи.

 

Хубаво е, когато обичаме някого, но никога не бихме могли да почувстваме истинска радост без да обикнем себе си. Това просто е невъзможно. Също както продължаваме да чувстваме вина за нещо, ако самите ние не сме си простили дори и целият всят да ни е дал прошка.

 

Обичаме себе си, когато се съобразяваме с това, за което имаме желание. Защо трябва да се насилваме да правим нещо, което не искаме? Защо трябва да бъдем с някого, с когото не искаме да бъдем? Това е вид мазохизъм и знак, че не обичаме себе си. Тогава с кои очи очакваме от останалите да ни обичам? Това не е възможно.

 

Когато човек не чувства обич към самия себе си, той не се грижи добре за собствения си комфорт. Започва да изглежда уморен и измъчен, а хората обикновено се влюбват в усмивки, в хора, здраво стъпили на земята.

Автор: