Компромис или не: За какво да отстъпваме в приятелството?

Защо са необходими?

Добрият приятел е този, който винаги разбира как се чувствабе без да сме обелили и дума. Той е застрашен вид, на изчезване е. Не са нужни въпроси, за да проветем пълноценен разговор, а просто поглед, с който Приятелят предразполага и поражда нуждата да изкажем всичко, което ни мъчи или което ни прави щастливи.

 

И все пак често пъти се караме с най-близките си хора, а именно те. Когато денят ни не е бил наред те са тези, на които си изкарваме горчилката...защото знаем, че те са тези, които винаги ще ни изслушат, ще понесат всичко на гърба си. Понякога обаче товарът става прекалено тежък. Но затова е приятелството, за да вземем половината от багажа и да вървим ръка за ръка с нашия човек.

 

Не всичко върви по вода, приятелството е едно от най-скъпите удоволствия. Трябва да се правят много компромиси и да се поемат много незаслужени шамари. Хора сме и грешим, но това не бива да бъде пагубно за едно силно приятелство.

 

Но защо са важни компромисите? Те всъщност крепят връзката между приятелите. Те са тези, които поставят знак стоп пред неблагоприятните ситуации и тези, които създават дълголетните приятелства.

 

Приятелството – това не са просто отношения между двама души, това е вълшебство и трябва да се поддържа, защото в противен случай губят смисъл всички усилия да запазим човека до себе си особено когато сме деца. Тогава сме толкова чисти и ценим всяка една черта в отсрещния. Тогава правим и повече компромиси, за да излезем и отново да играем с любимия си приятел.

 

Защо и сега да не е така? Какво пречи да отстъпим. Замислете се, ако вървим с рогата напред и не виждаме по-далеч от носа си докъде ще стигнем, утре ще имаме ли на кого да споделим щастие и тъжни моменти?

 

Компромисите трябва да се правят и от двете страни. Не бива да се злоупотребява с тях, а напротив да се ценят, защото не всеки би ги дарил на друг. 

Автор: