Да запазим личните неща за себе си

Те са си наши

Живеем в свят, в който, ако нещо не се отбележи в социалните мрежи, то не се е случвало. Просто живеем там, а не тук – в реалността. Това обаче има своите граници и ние отдавна ги преминахме. Къде са те и как не сме им обърнали внимание? Те са точно там, където вече всички знаят къде сме и какво правим, там, където е фразата „Защо не писа?”, там, където хората започват да се притесняват, защото не сме било онлайн от 12 часа. Границата още е там, където една връзка започва във Фейсбук и свършва там...чрез 2 реда в месинджър. Както и да е...вече е трудно да я видим, защото отдавна не е на хоризонта, просто са ми разказвали за нея.

 

Нуждата обаче да оставим някои неща за себе си остава, въпреки че рядко я забелязваме.

 

Кому е нужно да вижда новороденото ни детенце, което е едва на 1 час. Защо изобщо на нас би ни било нужно да го покажен. Моментът не е ли за близките ни, за новият член, за радост, а не за постове във Фейсбук, който ни отнема 2 минути време, в което можем да отделим за щастие, споделено с близките. Каква е ползата да качим снимка на най-ценното ни същество на света и да гледаме колко лайкове и честитки сме събрали? От кога щастието се изразява в лайкове?

 

От тук идва и следващият въпрос. Защо трябва да променяме статуса си на „обвързан”, когато намерим човек, който е до нас и ни цени, с когото се чувстваме щастливи? Това не е ли информация, която засяга само най-близките ни хора? Необяснима е нуждата от внимание, нуждата от това околните непрекъснато да знаят с кого движим, с кого сме се скарали и с кого сме щастливи. Ако обръщате внимание на похвалите на хората и на палчетата под статуса, значи трябва да се замислите дали сте избрали правилния човек. Защо? Защото ако имате нужда от внимание и гласност за връзката, значи нещо в половинката ви не ви достига.

 

Отивате на море или където и да било със същия този човек или с приятели, без значение. Защо трябва да уведомявате вашите „приятели” във Фейсбук за всяка ваша крачка, за всяка отбивка, на която спирате. Да, няма лошо да споделите прекрасното място, на което се намирате, но не в хиляди поста и снимки. Досадно за част от хората, за другата част – приятна клюка, а за вас пълна безсмислица.

 

Обичайте личното си пространство, но преди това си създадете такова. 

Автор: