Ставаме сутрин и бързаме. Бързаме да вземем душ, да направим кафе, да хапнем нещо бързо. Бързаме за автобуса, за работа. Бързаме да отидем на почивка, бързаме да дойде лято, да дойде събота. Накрая излиза обаче, че прекарваме много голяма част от времето си именно в бързане. В един момент ще се обърнем и ще видим, че точно това време е изгубено в такова начинание, което не допринася с нищо за развитието ни, а още по-малко за щастието.
Защо да не бързаме?
1. Пропускаме шанса да се порадваме на малките неща. Те са едни от най-значимите, които ни правят хора. Когато бързаме, не забелязваме усмивката на непознат, цветето, което ни подарява любим човек, ей така без повод – все неща, които биха ни накарали да се почувстваме спокойни и щастливи. Забавете темпото и им обърнете внимание.
2. Когато бързаме, бягаме от успеха. Както казват хората „Бързата работа срам за майстора.” За да направим нещо качествено, трябва да му отделим нужното внимание, а това не става с бързане. Всяко нещо се нуждае от определено време, за да стане успешно – нито повече, нито по-малко.
3. Когато бързаме, изпускаме важни хора за нас. Не бива да прибързваме с нищо. Така забравяме за тези, които наистина ни обичат и изведнъж се оказваме толкова далеч от тях, че ни обзема съжаление. Съжаление за това, че сме бързали толкова, че сме избягали от тях.
4. Понякога бързаме за неща, които, щом настъпят, осъзнаваме ,че не сме ги искали. Точно така се получава с нас, когато „искаме да пораснем”. Всяко дете минава през този период, но и пред другия, когато осъзнава, че е по-добре да е малко, да ходи на училище и да се радва на безгрижно детство. „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне.”
5. Не бива да бързаме, защото можем да се паднем и да спрем да вървим. По-добре внимателно и бавно, отколкото бързо и необмислено. „Не е необходимо да бързаш, а никога да не спираш.”