Топ 4 на най-забавните игри от миналото

Кои са те?

Спомняте ли си за прекрасните моменти, когато вечерта беше изпълнена с игри, разказване на страшни истории и споделяне на разби интересни тайни, които винаги оставаха на любимото място за игра.

 

Спомняте ли си за играта на ластик, Дама, Стражари и апаши, Народна топка и много други?

 

Сякаш тези игри говорят и разказват история всеки път, когато група деца се забавляват с тях (колкото и рядко да е напоследък), а вие гледате отстрани.

 

Приказките, които разказват са за едно отминало и истинско детство, а ето кои са тези игри:

 

1. Игра на ластик

 

Кое момиче не познава добре тази игра? Играе се с 3 или 4 човека. Ако броят на участниците е четен, се играе в отбори по 2-ма човека, а ако е четен играе всеки за себе си. Децата скачат на ластик, който другите две деца опъват. Скача се в различен такт, придружен с песничка. Нивото на ластика се мени – първо е на глезените, след това на прасеца, на коленете на кръста, под мишниците. Тази игра огласяше улиците и освен „Ем-а-ес-ес-а-ес-ес-а-пи-пи-а”, също изразът „Само още малко, мамо!” беше част от нея.

 

2. Народна топка

 

Тази игра несъмнено се нарежда след любимците на мъниците. Децата се разделят на два отбора и всеки отбор избира свой консул. Консулите застават на определена линия и целта им е да уцелят хора от противния отбор. Този отбор, който пръв остане без участници, губи играта. Споровете, разбира се, са част от нея. „Не ме уцели, само лееееееко ме докосна!” е основен израз в тази игра.

 

3. Дама

 

Тази игра се нуждае само от тебешир, малко камъче и щастливи деца. Схемата се чертае, в зависимост от възрастта на децата, по-дълга или по-къса. Първият хвърля камъчето в първото квадратче и скача, до последното, връща се и докато е на един крак взима камъчето. Играта продължава, докато не стъпи на линия. Внимание, караниците не са изключение и тук.

 

4. Сляпа баба

 

Очите на „сляпата баба” се връзват и тя трябва да хване останалите, които са около нея. Незабравяйте а детето в себе си и го пазете добре, защото детството никога няма да бъде такова, каквото беше и такова, каквото трябвяа да бъде.

Автор: