Когато ударите перцето за бадминтон така, че да се движи със скорост до 300 км/ч, това вече не е само спорт за разтоварване на плажа, а сериозно забавление, което изисква физическа подготовка и издръжливост, сръчност и олимпийска страст.
Най-вероятно ще ви изненада фактът, че бадминтонът е най-разпространеният спорт в световен мащаб след футбола разбира се. Въпреки че е малко вероятно всеки ваш втори съсед да се занимава с бадминтон, за да даде своят принос в статистика и макар да е трудно да се повярва в това, като подкрепа на факта идва и информацията, че този древен спорт е възникнал преди около 3000 години и то в Китай и Гърция, откъдето произхождат рисунки с мотиви от играта с ракети и перца.
Днес бадминтон се играе активно в някои от най-населените страни - Китай, Малайзия, Индонезия, САЩ, а най-успешните нации по отношение на развитието на този спорт са години назад след Китай, Малайзия, Индонезия и Южна Корея.
Спортът е получил наименованието си по имението на херцог Бофорт в Англия, което се нарича Бадминтон - замъкът, в който през 1877г. е учреден и първият клуб по бадминтон. Въпреки че играем бадминтон от почти три хилядолетия, първите правила са написани в този клуб едва през 1893г. и са много подобни на днешните олимпийски правила, както и на тези, които използваме на пясъка, плажа или в парка.
Международната федерация по бадминтон, известна като IBF, е учредена през 1934г. и днес определя всички правила и промени и организира турнири. От 1992г. насам бадминтонът е част от програмата на Олимпийските игри а финалните мачове (тогава в Барселона) са се гледали от над 1,1 милиарда души, заедно с телевизионните зрители.
Стандартът. Във времената, когато бездействащият ум е представлявал опасност, а състоянието на тялото се е свързвало със състоянието на ума, са измислили играта, за да ангажират и ума, и тялото. Така се появяват перцата за бадминтон. За разлика от другите спортове с ракети, като тенисът и тенисът на маса, които се играят с кръгла топка, за бадминтона се използва специално издължено перце, изработено от 16 гъши пера, забодени в кръгла коркова основа.
С цел да се постигне абсолютния аеродинамичен потенциал, се използват пера само от лявото или дясното крило на гъската и то по шест или седем отделни пера от една гъска. Така всяко перце съдържа пера от три различни гъски. Професионалистите казват, че най-добри са левите пера и че от тях се получават най-качествените перца. Днес те са стандартизирани и всяко тежи между 4,74 и 5,50 грама.