Как момчето стана мъж

Преди близо една година най-добрият български тенисист за всички времена Григор Димитров все още бе описван като голям талант, но и за мнозина специалисти той вече бе отписан за големи успехи сред професионалистите.

 

Попаднал в джунглата на мъжкия тенис, шампионът при юношите от Уимбълдън и US Open все по-трудно се справяше с по-опитните и мощни съперници, особено в дългите формати. Липсваше му увереност, дори когато беше по-добър. Сякаш му беше неудобно да удари някои от батковците. В мача с Жил Симон в Марсилия например, където се уплаши да отсече главата на неориентирания французин.

 

Хасковлията обаче изигра силен сезон, от който се нуждаеше на всяка цена. Той ще помни дълго изминалата 2013 година, в която официално се легитимира като Играч. Талантливото дете Гришо се превърна в мъж. Неговата ракета вече не бе играчка, а опасно оръжие. Григор Димитров – този, който тръшна световния №1 при мъжете. Този, който „закова” бившата №1 при жените.

 

Няколко неща се случиха за първи път в кариерата на Димитров през изминалите 12 месеца. За първи път той се класира на финал на турнир от АTP - в Бризбейн. Там загуби срещу Анди Мъри и поражението бе напълно в реда на нещата, въпреки че нашето момче водеше с пробив и в двата загубени сега.

 

На по-силния турнир в Ротердам българинът за първи път стигна полуфинал в надпревара от такъв ранг, взимайки скалповете на Томич, Давиденко и Багдатис. Всяка една от победите бе постигната с атрактивна игра, която превърна българина в любимец на холандската публика. За място на финала той отстъпи на седмия в света Хуан Мартин Дел Потро след здрава битка.

 

Големият пробив обаче дойде в Монте Карло. Димитров се класира на четвъртфиналите, без да даде сет на Ксавие Малис, осмия поставен Янко Типсаревич и Флориан Майер. Последва истинско зрелище – сблъсък с най-успешния играч на клей в историята Рафаел Надал. Испанецът спечели много трудно в три сета, като във втория от тях бе разпилян от българина.

 

Много често загуба като тази има по-голям ефект от десетки победи срещу непретенциозни съперници. Представил се силно в поредния си мач с Надал, Григор вече изглеждаше готов за нещо повече от достойна загуба срещу топ-тенисист. И голямата бомба бе хвърлена в Мадрид, където бе повален световния №1 по онова време Новак Джокович. Продължилият над три часа двубой приключи със сензационна победа за хасковлията, чието име бе скандирано от зрителите по трибуните.

 

Неговият възход продължи и на Ролан Гарос, където отпадна точно от Джокович, но пък за първи път български тенисист достигна трети кръг на турнир от Големия Шлем. За първи път българин бе поставен в надпревара от „Голямата четворка”.

 

В Синсинати Гришо отново показа отличен тенис и отвя Николас Алмагро и Брайън Бейкър, без да им даде сет. На неговия път отново застана Рафа Надал. По традиция срещата пак завърши в три сета и отново испанецът излезе като краен победител.

 

Голямото чакане свърши в Стокхолм, където Димитров най-после спечели първата си титла от АТР, надигравайки на финала световния №3 Давид Ферер. От този момент нататък хасковлията не бе просто „убиец на гиганти” или техен голям дразнител. Той вече бе шампион и на хартия.

 

В края на годината нашето момче загуби в Базел от идола си Роджър Федерер, макар отново да показа чудесна игра. Най-радващото поне за мен бе готовността на българина веднага след мача да постигне нещо повече от почетна загуба, ако отново се сблъска с „Фед Експрес”.

 

В края на годината Григор достигна до №22 на планетата и мина границата от 2 милиона долара от наградни фондове. Той се оказа и най-младият тенисист в Топ 50 преди началото на новия сезон.

 

Въпреки че понатрупа мускулна маса и повиши видимо издръжливостта си на корта, Димитров трябва да продължи да работи здраво предимно върху този аспект, защото все още изпитва трудности в петсетови мачове. В Мадрид например нашето момче разби Вавринка в първия сет, но тежката битка с Джокович си каза думата и от средата на втория сет швейцарецът контролираше срещата, стигайки до пълен обрат.

 

Колебанията в представянето на българина бяха един от проблемите му през годината. Срещу по-слаби от него противници той не можеше да разкрие пълния си потенциал и губеше срещи, които би трябвало да спечели без особени трудности.

 

Някои веднага намериха „главния виновник” – Мария Шарапова. Рускинята бе нарочена за секс-машина, която изцежда силите на по-младото си гадже. Истината със сигурност изглежда по друг начин, защото ако Григор не гледа сериозно на работния процес, причина за неуспехите трябва да се потърсят в него. Ако пък е решил да стане голям шампион, абсолютен професионалист като Шарапова може да му бъде само от полза. Поне засега българо-руската тенис-дружба дава желаните резултати.

 

Макар да се намира във великолепна възраст за тенис, Гришо е наясно, че е леко извън график за званието „голям шампион”. В средата на следващия сезон той ще бъде на 23 години и не са много големите тенисисти, чийто таван на тази възраст да е бил трети кръг от Големия Шлем.

 

На почти 23 години Джим Къриър е играл финали на всички турнири от ГШ. Борг се отказва от играта на 25 години, с 11 трофея от Шлема. Бекер и Виландер правят голям пробив още на 17 години. Почти същото важи за Надал (18), Едберг (19), Сампрас (19), МакЕнроу (20), Хюит (20), Сафин (20), Джокович (20), Конърс (21), Агаси (22), Федерер (на почти 22 години).

 

Има обаче двама големи шампиони на своето време, които узряват доста по-късно от останалите. По ирония на съдбата те работят заедно – Анди Мъри и неговият треньор Иван Лендъл. Чехът с американски паспорт печели първата си титла от Големия Шлем на 24 години, а шотландецът – на 25.

 

Защо един ден да не наредим и Григор Димитров до тях двамата? През изминалия сезон момчето стана мъж, с който всеки трябва да се съобразява. Към този момент пожеланието за титла от Големия Шлем граничи с мечтите, но българинът вече започна смело да сбъдва някои от тях.

 

Още спортни новини четете в Gol.bg

Автор: Ралица Солакова