Някои хора предпочитат да прекарват цели дни, излежавайки се на дивана, и се изморяват дори и от най-малкото физическо натоварване, а други изпитват патологична нужда от движение. Макар доскоро да се смяташе, че единствената разлика между тези два типа личности е мързелът, американски учени доказаха, че и гените ни са виновни, пише в. “Daily Mail”.
За направата на подобен извод специалисти от щатския университет в Айова провели експеримент с участието на няколкостотин души, чиято издържливост била тествана по време на изпълняването на физически упражнения до отказ, т.е. до оставането без дъх. Именно така учените открили, че до 50% от реакциите на тялото ни спрямо спорта зависят от заложените в нас генетични фактори.
Така например някои хора изпадат в еуфория след тренировка заради повишените нива на ендорфин в кръвта си. При други обаче това положително действие на хормона на щастието бива потискано от чувството за болка и умора, което води до рязък спад в настроението. Главната причина за тази разлика се крие в генетично заложената издържливост и поносимост към болка при различните хора. Докато елитните спортисти имат почти мазохистична нужда от тежко натоварване, за да се чувстват добре, за други дори приготвянето на вечерята е крайно изморителна задача.
Разбира се, съществуват и други фактори, допринасящи за нагласата ни към спорта и физическите упражнения. Всеизвестно е, че колкото повече тренираме, толкова повече издържливостта и силата ни се повишават. Докато един професионален атлет умее безпроблемно да използва до 80% от физическия си потенциал, обикновените хора достигат едва до 60% от капацитета си.