Въздействието на Христос върху човешката история е огромно и това е очевидно. Няма съмнение, че християнството е спечелило, с течение на времето, много повече последователи от всяка друга религия. За разлика от исляма, обаче, християнството не е създадено от една-единствена личност, а от двама души - Исус Христос и свети Павел, така че, главната заслуга за развитието му трябва да се разпредели между тях.
Христос формулира основните етични принципи на християнството, както и основния му духовен светоглед и главните му представи за човешкото поведение. Християнското богословие, обаче, е оформено преди всичко от свети Павел. Христос е изпълнил една духовна мисия, а Павел е добавил към нея култа към Христа. Освен това, свети Павел е автор на значителна част от Новия завет и главният разпространител на християнството през 1-ви век.
За разлика от Буда и Мохамед, Христос умира твърде млад и оставя ограничен брой следовници. При смъртта му неговите последователи представляват малобройна еврейска секта. Но благодарение на писанията на Павел и неуморната му проповедническа дейност, тази малка секта се превръща в динамично, много по-широко движение, което обхваща и евреи, и не евреи и, в крайна сметка, израства като една от най-големите религии в света.
Някои дори смятат, че именно свети Павел, а не Христос, трябва да бъде смятан за първоосновател на християнството. Но макар да не е ясно какво би представлявало то без усилията на свети Павел, повече от очевидно е, че без Христос, то изобщо не би съществувало.
Житието на Исус, както е представено в Новия завет ни е познато, така че не е нужно да го повтаряме. Но трябва да се отбележат някои неща.
Преди всичко, по-голямата част от информацията, с която разполагаме за Исусовия живот, е несигурна. Ние не знаем как е било дори истинското му име. Най-вероятно, то е било най-обикновено еврейско име. Не сме сигурни и в годината на раждането му, макар да се предполага, че тя е 6-а пр.н.е. Същото се отнася и за годината на смъртта на Исус. Тя би трябвало да е добре известна на последователите му, но не се знае с положителност днес. Самият Исус не е оставил никакви писания и фактически цялата информация за живота му черпим от Новия завет.
За жалост, евангелията си противоречат в някои пунктове. Например, Матей и Лука предават по съвсем различен начин последните думи на Исус /всъщност, и двата варианта са почерпени направо от Стария завет/.
Неслучайно Исус се позовавал на Стария завет - макар и родоначалник на християнството, той е бил правоверен евреин. Говори се, че той в много отношения е приличал на староеврейските пророци от Стария завет и подобно на тях е бил извънредно внушителна личност, която оставяла дълбоки и трайни впечатления у онези, които го срещали. Исус е бил чародей в най-дълбокия и истински смисъл на тази дума.
За разлика от Мохамед, обаче, който упражнявал , както политически, така и верски авторитет, Исус фактически не е оказвал влияние върху политическите събития нито приживе, нито през последвалото столетие. Влиянието на Исус се чувства само в етичната и духовната сфера.
Как етичните му норми са дали отпечатък върху човечеството? Едно от главните Исусови предписания е несъмнено Златното правило: ‘И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях’. Именно това правило днес се възприема и от християни, и от не християни, като разумно ръководство за морално поведение. Ние може би невинаги постъпваме в съответствие с него, но поне се опитваме да го спазваме...
Златното правило, обаче, е възприето от юдаизма много преди Исус. Равинът Халел е обявил това правило за най-важен принцип на юдаизма. Този принцип, обаче, се среща и при китайския философ Конфуций, който го провъзгласява още в 500 г. пр. Хр., както и в санскритския епос ‘Махабхарата’. Всъщност, философията на Златното правило е възприета от почти всички основни вероизповедания.
Това съвсем не значи, че Исус няма оригинални мисли върху етиката. В Евангелие от Матея, той казва: ‘Слушали сте, че бе казано - обичай ближния си и мрази врага си. А пък аз ви казвам: обичайте враговете си и благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят’. И още: ‘..Не се противете на злото и ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата’.
Тези мисли не се срещат в юдаизма по исусово време и те са несъмнено едни от най-забележителните и оригинални етични схващания на всички времена. Добре би било, ако те бяха спазвани. Истината, обаче, е, че те нямат широка поддръжка и не са общоприети.
Повечето християни смятат предписанието ‘Обичайте враговете си’ в най-добрия случай за идеал, който може да бъде осъществен в един идеален свят. Обикновено ние не се държим така, не очакваме и от другите да се държат така и не учим децата си да се държат по този начин. Така че излиза, че Исусовото най-забележително схващане е интересно, но в основни линии то е неприложимо...