Раят на моя живот - есе

Да вървиш по брега на морето, да тичаш по приказна пътека през гората, да прекосиш осеяна с цветя поляна… Да крачиш по улица, оживена от смях, да живееш в свят, пропит с наслади. Тогава нямаш нужда от чешмите на Едемската градина. Раят е пред

Да вървиш по брега на морето, да тичаш по приказна пътека през гората, да прекосиш осеяна с цветя поляна… Да крачиш по улица, оживена от смях, да живееш в свят, пропит с наслади. Тогава нямаш нужда от чешмите на Едемската градина. Раят е пред теб – тук и сега.

Аз вярвам, че има пълно щастие; вярвам и в истинската любов. Вярвам и във вярата – най-чудното свойство на човека. Вярвам, че раят е тук, на земята. Но за да живеем в рая, трябва да осъзнаем, че той съществува. Ако човек се научи да вижда красивото в грозните неща, да улавя щастието в миговете на непоносима мъка, да чувства пламенната любов, скрила се зад силна омраза и горчив гняв, то той ще разбере какво е да си в рая. Ще бъде блажен и благословен.

"И все пак ще чувствам приятния гъдел как горе небето синее./И все пак ще чувствам приятния гъдел,/ че още живея, че още ще бъда." От мига, в който чух тези стихове на Вапцаров, те се превърнаха в мой девиз; нещо като пътеводна звезда. Те са преизпълнени с надежда, с оптимизъм, с любов към живота; без страх от бъдещето. Както трябва да преминава всеки наш ден, за да се чувстваме в рая.

Според едно тайландско учение омразата, гневът и страхът са присъщи на слабия. Който изпитва тези чувства, не познава щастието, неговият дух ще остане подтиснат завинаги. Силно вярвам, че за такива хора рай няма. Ако ти не видиш сам доброто, ако не прозреш сам за красотата, никой не може да ти ги покаже; както никой не може да те научи да се надяваш и да обичаш. А именно надеждата и любовта ни пращат в рая. Или по-скоро надеждата ни спира по пътя към нещастието, а любовта ни насочва към рая.

Красивото чувство, което влюбеният изпитва, е познато на всички ни; чувството, че летиш, че възлюбеният ти е прекрасен, че светът е прекрасен… И ако тогава твърдиш, че не си в рая, аз не знам дали ти би могъл някога да се почувстваш щастлив. Но измеренията на любовта не се ограничават само до влюбването. Ти можеш да обичаш своите родители, своите приятели. И това също те прави щастлив. Защото знаеш, че дори нещо неприятно да се случи, ти имаш на кого да разчиташ; знаеш, че всичко ще се нареди. Така ти ще бъдеш щастлив, ще бъдеш блажен, ще бъдеш в рая.

Да бъдеш в рая означава да си щастлив. Но всеки се нуждае от различни блага, за да се почувства щастлив. За по-принизените хора щастието може би се измерва в храна и бира, за други – в прочитането на стойностна книга, за трети – в това а се наслаждаваш на красотата на природата. Но всички, ВСИЧКИ хора на този свят, независимо дали носят поли от слама или са летели в космоса, се нуждаят от любов. И от надежда, че утре светът ще бъде малко по-мъдър, малко по-красив.

За мен раят не е пространство, където човек има всички блага. Той не е и в бъдещето – след смъртта, след духовното пречистване, след Страшния съд. Той е тук и сега. Но за да му се насладиш, трябва да осъзнаеш това.

Автор: Александър Ненов