Човекът е единственото същество на този свят, което е надарено с разум и би трябвало да притежава чувство за отговорност спрямо своите постъпки. Всеки от нас е част от хранителната верига и трябва да живее в синхрон с околната среда.

В резултат на техническия прогрес, бързите темпове на битието и стремеж към материалните облаги всеки от нас забравя най – важното и руши собствения си дом – природата. Човекът е единственото дете, което бавно убива своята майка, неосъзнавайки чие творение е самият той. Чрез незаконната сеч на горите ,, изтръгва” белите дробове на планетата. Огромните заводи без пречиствателни съоръжения правят въздуха отровен. Заустването на отпадъчни води във водните басейни превръщат водите в среда, в която животът е немислим. Почвите са наситени с химикали. Всички компоненти на околната среда са докоснати от неразумната човешка дейност, но лошото е, че хората продължават им вредят.

Човекът навлезе в непристъпните гори, убива безразборно животни, които никога повече бъдещите поколения няма да могат да видят. Червената книга продължава да се допълва с изчезнали или застрашени видове и скоро ще се превърне в най – дебелата книга на света. Всички говорят с ужас за глобалното затопляне, но никой не се пита какви са причините за достигане до това състояние и по какъв начин могат да се предотвратят последващите усложнения.
Ние сме част от дивия свят и никога не трябва да забравяме това. Убивайки природата хората се самоунищожават, защото това е техния естествен дом, и когато тя умре ще загинат и те. Всеки ден ние ограбваме нейното очарование и скоро ще я превърнем в болна старица, чиято диагноза е смърт.

Спри Homo sapiens, послушай сърцето си и тогава ще чуеш гласа на дивото в теб! Няма да успееш да избягаш от корена си - от там , от където си тръгнал изправен ! Природата те моли за помощ, убедена е , че ще проговори човешкото в теб. Подай и ръка!
Автор: Александър Ненов