Страхът от критиката - есе

Страхът от критиката отразява несигурността в самите нас, съмнението дълбоко в нас, несъзнателно породено от самата ни личност, която тихо ни нашепва: “Ами ако?”. Страхът от критиката отразява несигурността в самите нас, съмнението дълбо

Страхът от критиката отразява несигурността в самите нас, съмнението дълбоко в нас, несъзнателно породено от самата ни личност, която тихо ни нашепва: “Ами ако?”.
Страхът от критиката отразява несигурността в самите нас, съмнението дълбоко в нас, несъзнателно породено от самата ни личност, която тихо ни нашепва: “Ами ако?”.
Какво е страхът? Страхът е съществото разположено в най- тъмните кътчета на душите ни, чакащо да сграбчи всичко човешко в нас и да го захвърли на далеч. Някои хора са му позволили да живее в тях охолно, тъпчейки нахално всички чувства, желания и цели. Но те все още ли се хора? Страхът ги е преобразил в пашкули, празни тела без душа. Празни... те стават “хора” от чисто биологическа гледна точка, но всичко етично, “човечно” просто се изпарява. Невидимото..., философското се губи. Не си струва да се откажем от човечността си дори и изправени пред избора: “Да се борим или не?”.

Има много видове страх – наречени още фобии. Някои се изразяват в материални неща: страх от кучета, страх от хлебарки, страх от смъртта и т.н. Те са нещо естествено, всеки човек има страхове. Но не всеки има силата и волята необходими за превъзмогването им. Защото, когато се борим със своя страх ние практически се борим със самите себе си, а това е много трудна битка. Малцина са тези, които могат да се похвалят с трофеи от нея, а още по- малко са тези които не са имали никакви загуби в битката. Било от в личен или служебен план... Другия вид страх е по- опасен, страхът от невидимото. От кучета, хлебарки и всякакви други същества е напълно възможно да избяга човек, но как може да избягаме от нещо, което не виждаме? Има ли начин? ...Не, това е подсъзнателният страх. Единственият начин за премахването му е битката със самият него. Неприятното в случая е това, че страхът е в нас, а щом трябва да се борим с него, значи трябва да се борим с нас самите. Както казах това е невероятно трудна битка. Страхът от критиката – това е нещо много по- особено. Този страх е нещо средно между двата вида посочени по- горе, защото се страхуваме от критикът, от самата критика, и от себе си. Критиците също са два вида. Има критици, които се чувстват длъжни да ни критикуват – приятелите. Приятелите ни критикуват с цел помагане за нашата иновация в какъвто и да е аспект. Другите критици са задължени от трети лица да ни критикуват. Но и те са хора... От критикът се страхуваме, защото просто сме зависими от него по една или друга причина. Все пак не искаме да ни критикуват постоянно или да ни оценяват неправилно. Но това е най- малкото от което трябва да се притесняваме. След това има и момент на страх то самата новина поднесена ни от критикът, за нея само времето е лекарство (което е до момента на възприемането и).

Но най- страшното на “една средностатистическа критика (или подрастваща такава)” са последиците или как самата критика ще се отрази на нас в личен или делови план. Именно това е страшното в следствие на критиката какво ще се случи с нас. На къде ще поемем? В коя посока? Това ни плаши – неизвестното, а критиката е именно това. Нещо неизвестно от което ни зависи бъдещето малко или много, което е достатъчен повод за страх. Този страх не може да бъде превъзмогнат. Този страх се изпитва всеки път когато се очаква “критиката”. Няма силни или слаби в това отношение. Всеки един нормален индивид се е страхувал, страхува се и ще се страхува от критиката. Автор: Александър Ненов