Аз силно вярвам, че хората могат да направят живота си, такъв какъвто искат да бъде. Позитивното мислене може да промени живота на човек. Всичко, което трябва да бъде направено, е хората да обръщат повече внимание на позитивното, отколкото на негативното в живота. Да се радват на дребните, малките неща в ежедневието и да вярват в добротата на хората.
Да си оптимист не означава да си твърде наивен, граничещ с глупак. Само оптимистите могат да се радват на живота, защото умеят да ценят истинското, красивото, доброто.
Ако се замислим оптимисти са децата, влюбените и духовно извисените хора. Децата не познават притеснението от екзистенциалните проблеми, те могат да се радват над красивата пеперуда прелетяла над главата им, да очакват с нетърпение неизвестността на утрешния ден.
Хората, за които “утре” е изпълнено с тръпка и очакване са и влюбените. Любовта е тази сила, която може да зареди човек с толкова много оптимизъм и вяра в доброто нещата все някак ще се оправят, нали са заедно, двамата, ще си помагат.
Нищо не е по-ужасно и страшно от песимизма. Човек подсъзнателно “подрежда” протичането на всеки свой ден-всичко зависи от неговата нагласа. ”Ще успея, мога” или тази на страха и неувереността - “не мога, знам, че няма да се справя...”Без вяра ние сме нищо”. Тя ни дава сили, тя е опора. Без вяра в себе си на човек ще му е много трудно да живее.
Оптимизмът не е изкуство, не се учи, той или е вътре в човек или просто го няма. Хората трябва да потърсят това качество, без което трудно ще пожънат успехи или ще са щастливи. Човек трябва да го “извади” от дълбините на съзнанието и душата си, да го развива и пази като нещо изключително ценно.
Да си оптимист не става на сила, по принуда, не се получава изведнъж-“От утре започвам да мисля позитивно!” Оптимизмът се развива наравно с останалите качества на човек - великодушие, честност. Един дребнав човек никога не може да бъде оптимист, ще се вглежда в детайлите като ще търси единствено техните недостатъци.
Вярата в доброто в хората, надеждата, която крепи човек - в това се корени оптимизмът. Това качество на човешката природа е незаменимо. Какъв ли би бил светът без него? Може би един свят на мрачни, уплашени, очакващи само проблеми и неприятности, хора. В един такъв свят дори слънцето не би огрявало земята със светли лъчи, те ще изглеждат потъмнени и изкуствени.
Щастието е това, към което всеки човешки индивид се стреми. То не може да бъде постигнато, ако човек не оценява или не отдава значение на нещата, които му носят радост, карат го да се усмихне, а една усмивка може да донесе изключително много радост и надежда на човека до вас. Усмивката, надеждата - това е този положителен заряд, който задейства оптимизма на човек. Една усмивка, едно сигурно рамо има невероятна сила за човек.
Радостта, предизвикана от дребните неща е в състояние да преобърне цялостната нагласа на човек.
На оптимизма е посветена цяла наука - Кандидология. Тя изследва и търси начини да задейства този скрит у всеки човек, заряд.
Оптимизмът е нещо, без което човек не може да е щастлив, да се радва пълноценно на живота. Само оптимистите могат да оценят красивото и доброто, да го поставят в основата на всичко останало и го надграждат малко по малко. По този начин сивият, мрачен и скучен свят, ще се превърне в светло, изпълнено с радост място, където хората ще намерят своето щастие.
Животът е невероятно нещо - да се родиш човек - също, защото най-очарователното нещо е това, че никога не знаем още колко дълго ще сме тук на земята. Всеки миг от живота ни е единствен и неповторим, затова трябва да му се насладим истински и да го оценим както заслужава.
Да доставиш радост на някого, да му подариш един щастлив миг - това е толкова много.
Нека бъдем по-добри, нека подарим щастлив миг, нека бъдем оптимисти и сами да си помогнем!
Автор: Александър Ненов
Да си оптимист не означава да си твърде наивен, граничещ с глупак. Само оптимистите могат да се радват на живота, защото умеят да ценят истинското, красивото, доброто.
Ако се замислим оптимисти са децата, влюбените и духовно извисените хора. Децата не познават притеснението от екзистенциалните проблеми, те могат да се радват над красивата пеперуда прелетяла над главата им, да очакват с нетърпение неизвестността на утрешния ден.
Хората, за които “утре” е изпълнено с тръпка и очакване са и влюбените. Любовта е тази сила, която може да зареди човек с толкова много оптимизъм и вяра в доброто нещата все някак ще се оправят, нали са заедно, двамата, ще си помагат.
Нищо не е по-ужасно и страшно от песимизма. Човек подсъзнателно “подрежда” протичането на всеки свой ден-всичко зависи от неговата нагласа. ”Ще успея, мога” или тази на страха и неувереността - “не мога, знам, че няма да се справя...”Без вяра ние сме нищо”. Тя ни дава сили, тя е опора. Без вяра в себе си на човек ще му е много трудно да живее.
Оптимизмът не е изкуство, не се учи, той или е вътре в човек или просто го няма. Хората трябва да потърсят това качество, без което трудно ще пожънат успехи или ще са щастливи. Човек трябва да го “извади” от дълбините на съзнанието и душата си, да го развива и пази като нещо изключително ценно.
Да си оптимист не става на сила, по принуда, не се получава изведнъж-“От утре започвам да мисля позитивно!” Оптимизмът се развива наравно с останалите качества на човек - великодушие, честност. Един дребнав човек никога не може да бъде оптимист, ще се вглежда в детайлите като ще търси единствено техните недостатъци.
Вярата в доброто в хората, надеждата, която крепи човек - в това се корени оптимизмът. Това качество на човешката природа е незаменимо. Какъв ли би бил светът без него? Може би един свят на мрачни, уплашени, очакващи само проблеми и неприятности, хора. В един такъв свят дори слънцето не би огрявало земята със светли лъчи, те ще изглеждат потъмнени и изкуствени.
Щастието е това, към което всеки човешки индивид се стреми. То не може да бъде постигнато, ако човек не оценява или не отдава значение на нещата, които му носят радост, карат го да се усмихне, а една усмивка може да донесе изключително много радост и надежда на човека до вас. Усмивката, надеждата - това е този положителен заряд, който задейства оптимизма на човек. Една усмивка, едно сигурно рамо има невероятна сила за човек.
Радостта, предизвикана от дребните неща е в състояние да преобърне цялостната нагласа на човек.
На оптимизма е посветена цяла наука - Кандидология. Тя изследва и търси начини да задейства този скрит у всеки човек, заряд.
Оптимизмът е нещо, без което човек не може да е щастлив, да се радва пълноценно на живота. Само оптимистите могат да оценят красивото и доброто, да го поставят в основата на всичко останало и го надграждат малко по малко. По този начин сивият, мрачен и скучен свят, ще се превърне в светло, изпълнено с радост място, където хората ще намерят своето щастие.
Животът е невероятно нещо - да се родиш човек - също, защото най-очарователното нещо е това, че никога не знаем още колко дълго ще сме тук на земята. Всеки миг от живота ни е единствен и неповторим, затова трябва да му се насладим истински и да го оценим както заслужава.
Да доставиш радост на някого, да му подариш един щастлив миг - това е толкова много.
Нека бъдем по-добри, нека подарим щастлив миг, нека бъдем оптимисти и сами да си помогнем!