Всеки цвят, всяка снежинка, всичко в света е единствено и неповторимо. Така е и с хората – всеки човек е уникален. И все пак има неща, които ни карат да се обединяваме в общности и да започнем да си приличаме в някои отношения. Нас, българите, ни обединяват държавата, в която живеем, езикът, на който говорим, условията на живот, който споделяме. Обединяват ни трибагреникът и “Горда Стара планина”, и вълнението, с което произнасяме тези слова. Обединяват ни мелодичните български песни и кръшните български хора. Обединява ни чувството за гордост, което изпитваме, когато светът заговори с възхищение за българските спортисти и музиканти.
За съжаление има и много неща, които ни разединяват и отблъскват един от друг. На първо място в това отношение е неоправданата агресия в отношенията ни. Опитваме се да я обясним и оправдаем със забързаното и напрегнато ежедневие, но няма оправдание за човек, който се опитва да доказва себе си чрез агресивни методи. Силният човек побеждава с думи, слабия с удари. Друга наша отличителна черта е завистта, която разяжда преди всичко завистника, но в зависимост от степента би могла да почерни живота на всекиго. Все надничаме в паничката на съседа и по този повод народът е сътворил не една поговорка: “Чуждата кокошка като патка изглежда”.
Едни от най – осъдителните ни национални черти е раболепието и чуждо поклонничеството. Може би нелеката ни историческа съдба ни е научила да търпим и да скланяме глави, но времената вече са други и ако искаме да съхраним достойнството си, трябва да отстояваме правата си. Ако искаме другите народи да ни ценят и уважават, трябва да се уважаваме първо ние самите. Да уважаваме държавата си, езика си, близките си, училището си – всичко това, което ни представлява живота ни. Ние оценяваме нещата чак, когато ги загубим.
Ние, българите, сме емоционални, сърдечни и много гостоприемни хора като посрещаме чужденци, но такива ли сме помежду си? Ние, българите сме умни и талантливи. Но трябва да бъдем и достатъчно трудолюбиви, за да се реализираме. Нашият народ е оцелял в много по – трудни и сурови времена, няма причина да не оцелеем и сега.
Автор: Александър Ненов
За съжаление има и много неща, които ни разединяват и отблъскват един от друг. На първо място в това отношение е неоправданата агресия в отношенията ни. Опитваме се да я обясним и оправдаем със забързаното и напрегнато ежедневие, но няма оправдание за човек, който се опитва да доказва себе си чрез агресивни методи. Силният човек побеждава с думи, слабия с удари. Друга наша отличителна черта е завистта, която разяжда преди всичко завистника, но в зависимост от степента би могла да почерни живота на всекиго. Все надничаме в паничката на съседа и по този повод народът е сътворил не една поговорка: “Чуждата кокошка като патка изглежда”.
Едни от най – осъдителните ни национални черти е раболепието и чуждо поклонничеството. Може би нелеката ни историческа съдба ни е научила да търпим и да скланяме глави, но времената вече са други и ако искаме да съхраним достойнството си, трябва да отстояваме правата си. Ако искаме другите народи да ни ценят и уважават, трябва да се уважаваме първо ние самите. Да уважаваме държавата си, езика си, близките си, училището си – всичко това, което ни представлява живота ни. Ние оценяваме нещата чак, когато ги загубим.
Ние, българите, сме емоционални, сърдечни и много гостоприемни хора като посрещаме чужденци, но такива ли сме помежду си? Ние, българите сме умни и талантливи. Но трябва да бъдем и достатъчно трудолюбиви, за да се реализираме. Нашият народ е оцелял в много по – трудни и сурови времена, няма причина да не оцелеем и сега.