Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма.Тя е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата- „Песен за човека”.

- Ние спорехме двама със дама на тема:
„Човекът във новото време”

Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...
Автор: Александър Ненов