В живота на всеки човек дори и да се случват тъжни неща,има и неща,които го правят щастлив.За съжаление някои хора мислят,че животът им понякога е ад и почти нищо не може да им оправи лошото настроение.Те се връщат към миналото,вместо да мислят за бъдещето и за приятелите си,което е лошо,тъй като приятелите са една голяма важна
част от живота на всеки човек.Точно тези хора прибягват към един от най-опасните им врагове-наркотиците,които те карат понякога да мислиш,че се намираш в един цветен рай,но след време се озоваваш на път към омагьосан ад.
Войната срещу наркотиците продължава да се води,но без успех.Дори някои хора не искат да побеждават,тъй като тези вещества са им нужни за успокоение или просто малко убиваща радост.Да се откаже човек от наркотиците е много трудно.Това може да стане тогава,когато последствията от продължителното им употребяване,станат по-силни от удоволствието от тяхното употребяване и от болката от прекратяването на този процес.
Въпреки че всеки би трябвало да знае,че наркотиците убиват те се използват и това е една голяма грешка в живота,тъй като той е един и не трябва да се допускат фатални грешки.Когато вземаш наркотик,не показваш независимостта,а страха си към реалността.Тогава не знаеш какво правиш.
Ако се спрат навреме наркотиците,възвръщането към нормалния живот,макар и трудно,ще бъде действителен.Те единствено помагат за преодоляването на трудни моменти,но след това ги правят непреодолими.Животът ни трябва да се живее нормално,без намесата на наркотиците.Реалният живот е красив.Понякога е труден,изпълнен с
проблеми,но тези проблеми трябва сами да ги решаваме,а не с помощта на наркотични вещества.Чрез наркотиците по-бързо се отърваваме от неприятните неща и когато поискаме да се отървем от тях това е почти невъзможно,защото те засягат нервите ни. Физическата зависимост възниква, когато организмът на използващия привиква към даденото вещество до такава степен, че то става необходимо условие за нормалното му функциониране.Ако използаме наркотици,това означава,че се самоубиваме и вече нищо не може да ни спаси от този ад.Тези вещества са като залеза на слънцето,но в случая те са краят на живота ни. От където и да се погледне,наркотиците не помагат.Чрез тях просто се преминават трудностите и грешките,но не всеки смята така.За вече пристрастилите се,наркотиците вече са голяма част от съсипващия им се живот.За тях важното е да си намерят дрога и да я използват.
Може да се опита,но лошото е,че може и да се пристрастиш.Това формулира извода,че дори и да опиташ веднъж,после може би няма да можеш да спреш.Не трябва да се опитва,дори и да искаш да видиш какво е това,с което се самоубиваш.
Колкото и да ни е трудно,каквото и да ни се е случило не трябва да искаме помощ от наркотиците.Ако това стане,ще бъде грешка.Всяка трудност се преодолявя и се забравя.Няма нещо,което да е чак толкова лошо,за да използваме наркотик.Винаги можем да си оправим настроението без тяхното въздействие върху нас.
Автор: Александър Ненов
част от живота на всеки човек.Точно тези хора прибягват към един от най-опасните им врагове-наркотиците,които те карат понякога да мислиш,че се намираш в един цветен рай,но след време се озоваваш на път към омагьосан ад.
Войната срещу наркотиците продължава да се води,но без успех.Дори някои хора не искат да побеждават,тъй като тези вещества са им нужни за успокоение или просто малко убиваща радост.Да се откаже човек от наркотиците е много трудно.Това може да стане тогава,когато последствията от продължителното им употребяване,станат по-силни от удоволствието от тяхното употребяване и от болката от прекратяването на този процес.
Въпреки че всеки би трябвало да знае,че наркотиците убиват те се използват и това е една голяма грешка в живота,тъй като той е един и не трябва да се допускат фатални грешки.Когато вземаш наркотик,не показваш независимостта,а страха си към реалността.Тогава не знаеш какво правиш.
Ако се спрат навреме наркотиците,възвръщането към нормалния живот,макар и трудно,ще бъде действителен.Те единствено помагат за преодоляването на трудни моменти,но след това ги правят непреодолими.Животът ни трябва да се живее нормално,без намесата на наркотиците.Реалният живот е красив.Понякога е труден,изпълнен с
проблеми,но тези проблеми трябва сами да ги решаваме,а не с помощта на наркотични вещества.Чрез наркотиците по-бързо се отърваваме от неприятните неща и когато поискаме да се отървем от тях това е почти невъзможно,защото те засягат нервите ни. Физическата зависимост възниква, когато организмът на използващия привиква към даденото вещество до такава степен, че то става необходимо условие за нормалното му функциониране.Ако използаме наркотици,това означава,че се самоубиваме и вече нищо не може да ни спаси от този ад.Тези вещества са като залеза на слънцето,но в случая те са краят на живота ни. От където и да се погледне,наркотиците не помагат.Чрез тях просто се преминават трудностите и грешките,но не всеки смята така.За вече пристрастилите се,наркотиците вече са голяма част от съсипващия им се живот.За тях важното е да си намерят дрога и да я използват.
Може да се опита,но лошото е,че може и да се пристрастиш.Това формулира извода,че дори и да опиташ веднъж,после може би няма да можеш да спреш.Не трябва да се опитва,дори и да искаш да видиш какво е това,с което се самоубиваш.
Колкото и да ни е трудно,каквото и да ни се е случило не трябва да искаме помощ от наркотиците.Ако това стане,ще бъде грешка.Всяка трудност се преодолявя и се забравя.Няма нещо,което да е чак толкова лошо,за да използваме наркотик.Винаги можем да си оправим настроението без тяхното въздействие върху нас.