Справедливостта и отмъщението - есе

Наранени, ограбени и унижени, се изпълваме с желание за отмъщение, копнеем да причиним страдание, съизмеримо поне наполовина с нашето, искаме да видим чуждата болка, изписана на лицето. Защото това е естествената реакция на човека, защитаващ своя мал

2008-03-26 00:00:00
Справедливостта и отмъщението - есе
Наранени, ограбени и унижени, се изпълваме с желание за отмъщение, копнеем да причиним страдание, съизмеримо поне наполовина с нашето, искаме да видим чуждата болка, изписана на лицето. Защото това е естествената реакция на човека, защитаващ своя малък и подреден свят, чиито копнежи са отнети, разрушени пред очите му, а животът му е загубил смисъла си.
Малко хора обаче извървяват дългия път от желанието за мъст до изпълнението, защото той е осеян с препятствия, предизвикващ неспирни душевни битки и конфликти. Тези, които, обзети от силни страсти и емоции, стигнат до своята цел, никога няма да могат да възвърнат нарушеното си равновесие. Защото отмъщението, дори и заслужено, остава престъпление срещу личността и обществото.
Но престъпление ли е да копнеем за справедливост спрямо самите нас? Престъпление ли е да искаме наказание за виновниците, да очакваме, че действията им няма да останат безнаказани? Тогава грешен и напразен ли е стремежът на човечеството към справедливост? В съвременния свят на ред и законност, отмъщението губи своя смисъл и става неприемливо. В дефинициите на правото никой не е виновен до доказване на противното. И само съдът може да определи какво е престъплението и как да бъде наказано то. Отделните хора нямат правото и не бива да заемат ролята на съдници, защото често, заслепени от емоциите, ставаме жертви на грешната си преценка.
Жаждата за отмъщение е изгаряла, изгаря и винаги ще изгаря душите на хората. Но заедно с нея ще съществува и възмездието - справедливостта на съдбата, която никой не може да ни отнеме. Именно това е в основата на християнството - религия, съществуваща повече от 2000 години и даряваща ни спасителната сила на благородството да прощаваме, да обичаме и да вярваме в доброто:
Който копае ров, ще падне в него,
И който търкаля камък, върху него ще се обърне

За мен думата "справедливост" е измислена от хората, за да назоват понятие, което макар да си мислят, че реално съществува, всъщност е удобно заблуждение, което им помага вечер да заспят по-лесно. "Справедливи" са тези, които отсъждат в полза на по-голямата част от обществото, поощряват "праведните" и безмилостно наказват "грешните". За да възтържествува наистина "правдата", те задължително трябва да бъдат студени, безпристрастни, безчувствени. Немислимо е да се осланят на сърцето си наместо фактите. Защото всеки бе се изсмял на съдия, воден единствено от чувствата - разбиране, съпричастност, милосърдие. Такъв човек в никакъв случай не би могъл да бъде "справедлив", защото в един спор винаги и задължително налице трябва да има поне един "прав" и един "крив". А кой би повярвал, че гледано от различни страни и ъгли всеки един е прав?
Аз мисля, че един простосмъртен човек в никакъв случай няма правото да се разпорежда със съдбата на друг един човек като него. Не е възможно единият да бъде изцяло запознат с мотивите на другия. Не е възможно единият да има напълно ясна представа за причините, накарали другия да каже или извърши нещо "нередно". Защото в природата всяко действие си има противодействие и защото няма следствие без причина. Не съществуват по мое мнение реални хора, които да вършат каквото и да било (било то "праведно" за някои и "грешно" за други) без нещо друго да го е подтикнало. И именно това "друго" е отделно от самия човек, т. е. не от него произтича началото. Можем ли да виним водата, че на повърхността и се появяват кръгове, в чиито център стои камъкът, хвърлен от второ лице, за което тя дори не е подозирала? А можем ли да виним детето, което едва сега ще узнае следствието, предизвикало едно хвърлено камъче в реката? Можем ли да виним някого за предизвикано турнадо в Тексас при положение, че причината се крие в размахалата с крилца пеперуда в Бразилия? А нима пеперудата е виновна? Не са виновни и лудите, които извършват множество престъпления, защото те просто са луди, психично болни. Не са виновни и крадците, у които все още действа инстинкт за самосъхранение, присъщ за всеки нормален човек, и които умират от глад. Дори не са виновни и този тип крадци, чиято причина за кражба е алчността. Защото алчността не се ражда, тя се придобива. И няма по-голямо наказание за един "виновен" човек, който осъзнае какво е извършил.
Безсмислена е за мен думата справедливост. Справедливостта важи само там, където има съд, а именно съдът е най-голямата несправедливост на този свят. Милостта трябва да поведе хората! Нима господ може да бъде милостив, а ние човеците - не?! Нима ние разполагаме с по-голяма сила, мощ и права, за да се разпореждаме със съдбите на други хора?! И как така можем да сме "справедливи", когато като хладнокръвни убийци изпращаме на бесилото свои братя?! Не, за мен това е варварство и жестокост. Милостта е справедливост! Там, където има милост, има справедливост!!! Автор: Александър Ненов

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия