Маската - нужна ли ни е ( есе )

Човекът е социално същество и ежедневно общува и се среща с други хора, с които създава различни социални контакти. Нерядко обаче хората крият истинската си същност поради различни причини. Правейки крачка навън от дома, веднага се слага тя - маската

2008-03-21 00:00:00
Човекът е социално същество и ежедневно общува и се среща с други хора, с които създава различни социални контакти. Нерядко обаче хората крият истинската си същност поради различни причини. Правейки крачка навън от дома, веднага се слага тя - маската - фалшивото лице пред обществото.
Маската е фарс, заблуда, създадена да мами тези, които са предразположени към измама. Използваме я, когато искаме да покажем някаква друга самоличност пред обществото, различна от това, което сме всъщност. Всичко това става с цел да впечатлим някого, да предизвикаме внимание, което иначе трудно получаваме, или да постигнем някаква цел, някаква друга полза. Маската е такава, каквито са очакванията на хората за съответния човек, или по-точно - какъв биха искали да бъде той. Тя се променя с промяна в убежденията на хората или смяна на самите хора. Тя е такава, каквато се очаква да бъдем самите ние, а не сме. Маската може да се използва за по- малка и не толкова значителна измама, както и за голяма, важна и пагубна такава. Това фалшиво лице е жестоко, защото то не е истина, то не е почтено, а натрапва и внедрява именно това. Така хората попадат в една масова лъжа, която носи само беди и разочарования.
Маската се изгражда с много старание и познаване на нуждите и очакванията на хората. Но колкото и добре да е направена, никога не може да издържи на времето и на здравия човешки ум. Тя е безсилна пред тях. Страхува се от истината, защото тя самата е лъжа. С течение на времето бавно се пропуква и се разкрива реалната същност на човека - такъв какъвто е всъщност. А веднъж разочарован, здравомислещият човек става подозрителен и отваря очи за всички заблуди, за които е бил сляп преди. Наскърбен от предателството, той търси обяснение от измамника, който от своя страна става агресивен, отрича фактите и продължава да лъже, защото се чувства безсилен пред истината. Това е игра, в която няма победители, а само победени, защото никой не печели от нея. Ето защо маската е абсолютно ненужна и нанася само вреди. Тя поставя под съмнение дори искреността, защото не можем да бъдем сигурни, че някъде там не се е скрила поредната маска!

Свалих маската... но когато бях сама. Но дори и да съм сама, понякога си оставам с нея.
Носим маската, ухилена, лъжовна... Тя засенчва нашите очи и скули. С разкъсани и кървави сърца се смеем и учтивости едва мълвим...
Свалих маската... А какво намерих?! Развалина, пушек от разруха, мирис на страх. А очите ми блестят, но някак по-различно, с фалшив блясък. Нужна ми е подкрепа, душата ми е гола... за да не показвам слабоста си, тази слабост, която ме изпепелява вътршно, и слагам тази проклета маска с хиляди лица, а сърцето ми -жива рана, която продължава все така силно и тъжно да бие.
Използваме маската всеки ден, всеки час, всеки миг. Всички, с определена цел, а някои дори без точно определена причина.
Но тази маска предпазва ли ни или ни наранява повече?! Издига ли ни по-нагоре в обществото, в очите на познатите ни или непознатите? Носи ли някакво удоволствие или удовлетворение, че се представяме за такива, каквито не сме всъщност? Толкова много въпроси и още толкова размити и объркани от съзнанието ми отговори.
Маската, която си слагам всеки ден, от отварянето на очите ми, е на безгрижно младо момиче, пълно с енергия, щастливо... А дали е така?! Понякога и аз не мога да си отговоря на този въпрос, но със сигурност този фалш, както ме предпазва, така и ме наранява. Но предпочитам сама да се наранявам по този начин, отколкото да допусна някой друг да го направи и да подрони малкото ми останало достойнство.
Хората, които слагат маски, за да се издигнат в йерархията или в очите на даден човек, също са измамни, но с дръга цел. Целта им не е да се предпазят, а да излъжат, за да постигнат поставените от себе си върхове.
... И отново съм сама, изпаднала в ненужна депресия, която ме съсипва бавно, но сигурно. Свалям маската, с която цял ден съм била. Поглеждам се в огледалото и -нищо... поглеждам се и вътре в себе си, и пак - нищо... И в този момент мечтая да седя спокойно на брега на океана, с вятър в косите... да избягам от утрешния ден...
Никой не знае за маската ми, освен един човек, човек, в когото наистина вярвам и на когото единствено се доверявам, защото той свали своята маска пред мен и ми даде кураж и аз да направя същото. Единсвено с него се чувствам добре, когато съм без маска. За съжаление съдбата ни е разделила още преди да се срещнем... но сега той е винаги с мен и така завинаги ще остане в сърцето ми, като лек за живата ми рана.
А маската... да, тя ни е нужна, на всеки един от нас. И дори да не искаме да го признаем, е така, и рано или късно всеки надява фалша, и тръгва по своя път с надеждата, че няма да кривне някъде настрани и да разкрият тайната му, а именно - фалщивото лице. Автор: Александър Ненов

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия