По дрехите посрещат,по ума изпращат ( есе )

Всички сме чели приказката за грозното пате.Току-що излюпило се,то се сблъсква с пренебрежение,отхвърляне и дори предателство в лицето на мъжка си и останалите патета.То не е имало шанса да е като тях и се появява на белия свят по-различно,сиво и гр

2008-03-20 00:00:00
Всички сме чели приказката за грозното пате.Току-що излюпило се,то се сблъсква с пренебрежение,отхвърляне и дори предателство в лицето на мъжка си и останалите патета.То не е имало шанса да е като тях и се появява на белия свят по-различно,сиво и грозно.Но каква е неговата вина? И трябва ли въобще да търпи такова отношение за нещо,което не зависи от него?
Поуката,която човек си извежда,когато това същество се превръща в прекрасен лебед,радост за окото,е,че външността единствено променя отношението към него.Едва тогава се приобщава към ятото и намира своето място сред себеподобните.
По подобен начин хората винаги са се разделяли на групи и общности,защото са различни като индивиди един от друг.Различията идват от националността,религията,пола,расата,ценностната система.Всеки има собствен мироглед,всеки има своите маниери на поведение,цели в живота,професионално развитие,социален статус.
Добрата визия е жизнено необходима на съвременния човек.Българският народ е казал:"По дрехите посрещат,по ума изпращат".Тази поговорка запазва значението си през поколенията и е вечно актуална,защото човек няма никога втори шанс да направи първо впечатление,което остава като печат в съзнанието на хората,които среща.
Обединени сме от идеята да поддържаме добра визия и да се грижим добре за себе си,защото начинът,по който изглеждаме съответства на начинът,по който се чувстваме.Въпреки различията всеки има амбиции и копнежи и се стреми към тях през съзнателния си живот.Много често при жените старанието да сме красиви граничи с прекомерната суета.Но под пластовете грим и козметичните корекции се крият различни характери и идеали.Образите,които приемаме са нашето оръжие по пътя към успеха.Да искаш нещо чуждо,което не можеш да притежаваш-плътни устни,блестяща коса,стройна фигура...оттук се ражда завистта.Ето как идеалът се превръща в порок.Загърбваш истински стойностните неща,а отваряш сърцето си за преходните.Остават вечни идеалите като приятелство,любов,честност,доверие,добронамереност и уважение към хората,които спазват същите идеали спрямо нас.
Идеалът за външността е краткотрайно изживяване,защото животът е обидно кратък и ни се изплъзва с всяка секунда.
Затова не трябва да позволяваме на химията,технологичния напредък и илюзията за съвършенство да ни отнемат истинската същност.Трябва да развиваме талантите си и да имаме самочувствието на пълноценни личности.

Думите са мощно оръжие в ръцете на човека. Чрез тях ние изразяваме чувствата си, мислите си, намеренията си. Не случайна е поговорката : ”По дрехите посрещат по ума изпращат”. Защото езикът е отражение на вътрешната ни същност. Общуването между хората е част от ежедневието на всеки от нас. Ние си взаимодействаме и си влияеме чрез думите. Те да се хвърлят безцелно в пространството, защото те носят в себе си отговорност. Човек непрестанно попада в словесни ”сблъсъци”, сблъсъци в които отстоява мисленето си и защитава казаните от него думи. Речникът на всеки от нас е мощен показател за ума на притежателя си. Бораването с разнообразни думи, словосъчетаниия, метафори прави общуването с даден човек по интересено. Много от тийнейджърските изрази съществуват благодарение на тези понятия. Нека си спомним незабравимото тийнейджърско лафче родено на базата на сравнението: ”Ще те отнеса като цунами японски бряг”. Това, което искам да кажа, е че богата палитра от думи в речника ни може само да разнообразява и улеснява нашата комуникация с обкръжаващия ни свят. Речта ни прави тъжни, щастливи, безгрижни, агресивни. Думите могат да ни поласкаят или наранят. Ето защо те са важни защото се едни от основните знаци, по които се ръководим когато си избираме хората, с които предпочитаме да си общуваме.
В крайна сметка думите са противоречиви именно поради своята наситеност. Едно и също нещо казано с различен тон може да носи взаимноизключващи се послания. Понякога иронията убива комплимента, а шегата – обидата. В този смисъл спокойно можем да кажем, че освен вербалната комуникация също толкова важна е и невербалната. Освен езика, ние използваме богат репертоар от несловесни знаци, чрез които предаваме съобщения на човека отсреща. Мимики, жестове, контакт с очите, положение на главата и тялото, походка, начин на обличане – това са част от средствата, чрез които подаваме информация за себе си, за мнението ни по конкретен въпрос. И въпреки всичко речта си остава най – директния подход за изразяването на мислите ни. Лошото е обаче когато говорим не това, което мислиме и създаваме погрешни впечатления в събеседника си. Когато бъдем разкрити ни обвиняват в лъжа. Ето защо понякога се съмняваме в истинноста на думите, защото този, който ги ползва злоупотребява с тяхното значение и нашето доверие. Така виждаме как речта разкрива страшно много от нас самите, но в същото време като, че ли ние сами правим подбор на това, което искаме да бъде разкрито от нас. В този смисъл ние показваме, но и скриваме.
Има един израз: ”Понякога е по-добре да си държиш устата затворена, за да те мислят за глупак, отколкото да я отвориш и да го докажеш”. Думите са нож с две остриета те могат да ни издигнат в лицата на околните или завинаги да оставят негативни впечатления за нас в тях. Автор: Александър Ненов

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия