Великият Българин

Що е величие?Отварям речника и срещу думата „величие” намирам описанието: ”Наличието на качества,които внушават преклонение,уважение.” А кой е вел

Що е величие? Отварям речника и срещу думата „величие” намирам описанието: ”Наличието на качества, които внушават преклонение, уважение.”

А кой е велик? Всеки знае и почита велики българи, като Ботев и Левски. Всеки знае историята им,живота им и каузата, за която са се борили. Но за мен, велик е и саседът ми, който отглежда двете си деца сам, след като жена му почина от Рак, велики са хората, които работят на полето от сутрин, до вечер, за да ни осигурят хляб,велики са родителите ми и тяхните родители.

Що е величие? Историята разказва за толкова много велики мъже и жени,но нищо не се споменава за техните майки. А не са ли те, които за въпитали добродетелите и точно онези „налични качества”, с които техните синове и дъщери са заслужили да бъдат наречени велики? Ще кажете: ” Всеки определя сам съдбата си и взема сам своите решения, сам обмисля делата си.”, но дори и не подозираме колко много приличаме на родителите си и колко много нашите деца приличат на нас. Логиката и идеалите ни са еднакви и ако децата ни един ден станат велики то тогава ние също сме такива.

Величие? Каде е? Ха! Тук важи поговорката : „Който не търси, той не намира.”. Велики хора пишат велики творби с велики герои и всезапомнящи се истории.Примери има много. Вазовите „Немили-недраги”, всеизвестната  „Една Българка”и вечно живите опълченци.Всяко от тези произведения дава ясно да се разбере,чеминалото дори далеч от нашето натояще е красиво и може най-заслужено да приеме определението ВЕЛИКО!

Що е величие? Кой го цени и защо? Чудя се, защо винаи велики са хора, които отдавна ги няма. Мисля ,че това е проблем! Свързваме величието с миналото,а не с настоящето. И как да го направим като някои дори не са чували за „Великите Българи”, а и как да чуят?! Модернизирането е нещо,което няма как да бъде избегнато, но седейки пред компютри, вместо пред книги, с клавиетури в ръце вместо с химикалки и моливи, дали можем да науим повече и изобщо имаме ли желание да чуем историята или всеки път когато чуем някого да говори за  поети и писатели,признати от всички, му се присмиваме? Нещата се променят и хората стават безразлични към собствената си история. Вече никой не го интересува какво говори госпожата по история,а в главите им ссе върти единствено мисълта как ще се приберат и ще играят на някоя компютърна игра.За това величието остава единствено и само в миналото,защото малко са хората, които могат да го оценят и да му се възхитят.

Някакси се получава,че великите са в миналото,но мисля ,че величие може да се намери и в ежедневието.И стига само да отворим широко очите си и да погледнем с нов и чист поглед на нещата,които ни заобикалят така може и да намерим велики неща и хора на една ръка разстояние. Автор: Александър Ненов