На всеки се случват непланувани неща и именно те променят вече предначертаното от самите нас бъдеще.Едно от тези неща е по-специално и много по-различно и то е зараждането на нов живот.Новината за това би трябвало да бъда повод за щастие, но често пъти тя предизвиква сълзи, сълзи не от радост, а от безпомощност, страх, незнание.Най-болезнените сълзи, които едно момиче може да изплаче са тези станали следствие от жестоката дилема да бъде майка или да убие детето си.
Сформирани са две големи течения – „за живота” и „за избора” (pro-life и pro-choice). Първото се корени в разбирането за висшата ценност на живота и за недопустимостта той да бъде отнеман, дори на най-ранен стадий от неговото развитие. Привържениците на течението „pro-choice” поставят акцента върху правото на майката да се разпорежда с тялото си.
На мен обаче струва ми се е редно да има средно положение, което да обединява горните две и да бъде в името на по-доброто, в името на хуманното и истинското.
И то е изборът ти да бъде това да дадеш живот, независимо дали този живот е в резултат от силна обич или е плод на случайността.Именно тук своето място намира религията и нейните догми, съгласно които абортът е равностоен на убийство, дори и в най-ранен етап на бременността.
Много жени отричат това твърдение, самоубейждавайки се, че абортът е просто едно
Бягство от застигнал те проблем.Проблем, да именно по този начин наричат малкото човече зародило се в тях.
Според мен абортът е висш акт на жестокост.Някои казват, че е следствие от слаба психика, но по мое мнение е именно обратното.Единствено силната психика и стабилност биха били спасението за стотиците жени, решили да абортират по една или друга причина.
Винаги съм била против обществото да бъде морален съдник, но честно казано в момента аз се чувствам именно като такава.Не знам дали след известно време принципите ми няма да се променят, дали пък няма да бъда в другата крайност и да защитавам правото на всяка една жена да избере.
Някои хора казват, че аборта е избор между живота на майката и този на бебето, но подобно мнение лично на мен ми звучи някак наивно, незряло, твърде материално дори.Да, безспорно е важно един родител да може да осигури добър живот за детето си, но уви понякога нещата не опират до това единствено да го нахраниш и облечеш.
Да бъдеш родител не е толкова просто, а колкото и смешно да прозвучи някои хора изпитват панически страх, само при мисълта.И тези хора са най-често кариеристите будещи се в офиса и заспиваши в него сред купиша докуменки, книжа и болни амбиции за реализация в професионален план.
Разбира се няма нищо лошо в това да искаш да си финансово стабилен преди да станеш родител, но не това трябва да бъде определящо.
Автор: Tsveti
Сформирани са две големи течения – „за живота” и „за избора” (pro-life и pro-choice). Първото се корени в разбирането за висшата ценност на живота и за недопустимостта той да бъде отнеман, дори на най-ранен стадий от неговото развитие. Привържениците на течението „pro-choice” поставят акцента върху правото на майката да се разпорежда с тялото си.
На мен обаче струва ми се е редно да има средно положение, което да обединява горните две и да бъде в името на по-доброто, в името на хуманното и истинското.
И то е изборът ти да бъде това да дадеш живот, независимо дали този живот е в резултат от силна обич или е плод на случайността.Именно тук своето място намира религията и нейните догми, съгласно които абортът е равностоен на убийство, дори и в най-ранен етап на бременността.
Много жени отричат това твърдение, самоубейждавайки се, че абортът е просто едно
Бягство от застигнал те проблем.Проблем, да именно по този начин наричат малкото човече зародило се в тях.
Според мен абортът е висш акт на жестокост.Някои казват, че е следствие от слаба психика, но по мое мнение е именно обратното.Единствено силната психика и стабилност биха били спасението за стотиците жени, решили да абортират по една или друга причина.
Винаги съм била против обществото да бъде морален съдник, но честно казано в момента аз се чувствам именно като такава.Не знам дали след известно време принципите ми няма да се променят, дали пък няма да бъда в другата крайност и да защитавам правото на всяка една жена да избере.
Някои хора казват, че аборта е избор между живота на майката и този на бебето, но подобно мнение лично на мен ми звучи някак наивно, незряло, твърде материално дори.Да, безспорно е важно един родител да може да осигури добър живот за детето си, но уви понякога нещата не опират до това единствено да го нахраниш и облечеш.
Да бъдеш родител не е толкова просто, а колкото и смешно да прозвучи някои хора изпитват панически страх, само при мисълта.И тези хора са най-често кариеристите будещи се в офиса и заспиваши в него сред купиша докуменки, книжа и болни амбиции за реализация в професионален план.
Разбира се няма нищо лошо в това да искаш да си финансово стабилен преди да станеш родител, но не това трябва да бъде определящо.