Всеки човек изпитва нужда да бъде свободен, да знае че може да прави това, което пожелае като се съобразява с определени правила разбира се.
Какво обаче се случва, когато някой се опита да ограничи свободата ни или напълно да ни я отнеме.Този някой ни обрича на нещастие принуждавайки ни да се разделим с най-висшето благо, от което пряко зависи това до колко пълноценен ще бъде живота ни.
Когата анализираме битието на престъпниците, акцентираме най-вече върху факта, че те са лишени от множество права, като резултат от по-ранните им незаконни дела.Мислим си, че единственият за тях проблем е липсата на социален живот, несъстоятелната им паразитна роля в обществото.Като цяло затвора представлява една своеобразна пречка, която не позволява на престъпниците да развият личността си, да покажат, че дори и затворници и те са хора, с различни умения и интереси.
Ако се върнем назад към историята ще си дадем сметка, че ние сме наследници на един робски народ, че стотици години сме били смазвани под напора на турците.Жестокостта им е жигосала навеки българския народ, който сега, макар и свободен не спира да изпитва неприрязъм към нацията, проляла кръвта на неговите предци в миналото.

По време на Османското робство зависимостта на духа е била в пъти по-страшна от физическата.Неспособността да направим избор, задължението да приемем волята на турците, постоянното потисничество... всичко това е довело до болезнени и неизлечими душевни рани.
Тогава може би липсата на свобода е била възможно най-силно осезаема и именно тя е станалата причината за дълбоки и трайни изменения в психологията на българина.

Човек лишен от свобода е като птица без крила.
Физически жив, но душевно мъртав, неудовлетворен, самотен, и нещастен.
Автор: Tsveti