Животът ни дава безброй поводи да се усмихнем, да се разплачем, да се разочароваме, да се зарадваме на постигнатото.Емоцията е нещо прекрасно, а още по-осезаема е тогава, когато е споделена с любимите хора-нашите приятели. По презумция знаем, че те с
2009-09-25 09:12:04
Животът ни дава безброй поводи да се усмихнем, да се разплачем, да се разочароваме, да се зарадваме на постигнатото.Емоцията е нещо прекрасно, а още по-осезаема е тогава, когато е споделена с любимите хора-нашите приятели. По презумция знаем, че те са онази част от човечеството, която ще бъде винаги до нас и ще ни оказва безпрекословната си подкрепа каквото и да става.
Често пъти, обаче не си даваме сметка какво точно означават приятелите ни за нас, каква е тяхната роля, защо именно тези хора сме допуснали най-близко до себе си, отдавайки им възможността да ни опознаят.Единственото, в което можем да бъдем сигурни е, че тях ги има, това ни е достатъчно, но въпроса е до кога?Дали даваме необходимото за да поддържаме приятелствата си или просто очакваме активност единствено от отсрещната страна, можем ли да определим себе си като верни приятели и същевременно имаме ли такива, имаме ли въобще приятели или само добри познати, с които да излезнем в петък вечер или да водим несъстоятелни разговори, когато няма какво друго да правим..
Това до колко може да разчитаме на един човек проличава най-вече в тежки ситуации, когато се нуждаем от помощ, от подкрепа, от едно рамо, на което да изплачем болката си.Нещастието на нашите приятели е точния момент да им покажем и докажем колко много държим на тях и какво означават те за нас.Обикновено трудните периоди ни карат да се затворим в черупките си, да се асоциализираме да спрем да се интересуваме от това, което се случва в заобикалящия ни свят.Единственото важно нещо е това как да разрешим проблемите си, как да се справим с неприятностите-нашите вътрешни потисници, как отново да открием поводи, които да ни накарат да се усмихнем, да усетим, че сме живи и нужни на някого.
Не е необходимо ежедневно да засвидетелстваме обичта си към някого, важното е да направим това, когато знаем, че конкретният човек наистина има нужда да знае, че е обичан, да се почувства такъв, и именно в тази чиста, приятелска обич да открие мотива да продължи напред.Обичта да се превърне в онази магична сила, кояга вдъхва на хората кураж, че те могат да постигнат всяко едно нещо стига да го поискат с цялото си сърце.Автор: Tsveti