Всички сме били деца и помним как родителите ни са повтаряли: „не отваряй на непознати!“ или „ не тръгвай с непознати от улица- та“Чак сега усещам какво голямо влияние са оказали тези думи върху мен, било то в положителен или отрицателен смисъл.
Днес смея да твърдя за себе си, че не вярвам на никого и някак си не се срамувам от това. Чувала съм от приятели и познати, че си споделят всичко с родителите си или приятелите си, и са ми казвали как така се чувстват по-добре. Аз просто съм реалист!Днес има много малко хора на които истински да можеш да вярваш.
От малка съм научена, че когато наистина искам да свърша нещо както трябва не трябва да разчитам на никой друг освен на себе си. В живота ми се наложи доста рано да осъзная себе си по ред причини. Наложи се да се оправям сама с проблемите в училище и с времето и с времето , ако наистина можеш да извлечеш точната поука от дадената грешка няма да имаш нужда от чужда помощ. Наистина един от моите принципи е съмнението и като приятелка се опитвам да „приземя“ всичките ми приятелки които вярват безрезервно на някого. За мене проява на не зряла психика и на лабилност да се предоверяваш и споделяш всичко на даден човек. Личния ми живот си е за мен и съм споделила това което съм преценила и то с определена цел. Все пак всички сме хора и имаме нужда от съвети и от това да споделяме , но в крайна сметка всеки човек по улиците е патил от предоверяване в неточния човек. И в крайна смета продължаваме да се предоверяваме на хората навсякъде чуваме оплакванията.
Но защо продължаваме , защо никой не се поучава от това ?От краткия си опит в съзнателния си живот съм разбрала колко крехки са хората колко те се променят
в различните среди и колко слаби са те в решенията си. Ако съумееш да вземеш сам решенията си , дори и да го споделиш с приятелите и роднините си, просто ще чуеш още едно мнение което да е не промени твоето. Ето там е силата на психиката. Моята майка преди годни каза нещо което подкрепям а именно : „Няма да се мъча да те пазя от моите грешки, ще те оставя да направиш своите и да си извлечеш поуките.“Доверието се гради много трудно и се губи за секунди. Аз вярвам в себе си и късмета си. Останалото зависи от мен самата, а не е от другите около мен и техните съвети. Целият ни живот е изпълнен със съмнения. Те ни натоварват психически. Двата начина по които е възможно да се избегнат съмненията са безрезервното доверие и да не създаваме предпоставки за съмнения. Сами преценете при предателство кое боли повече.
Автор: Александър Ненов
Днес смея да твърдя за себе си, че не вярвам на никого и някак си не се срамувам от това. Чувала съм от приятели и познати, че си споделят всичко с родителите си или приятелите си, и са ми казвали как така се чувстват по-добре. Аз просто съм реалист!Днес има много малко хора на които истински да можеш да вярваш.
От малка съм научена, че когато наистина искам да свърша нещо както трябва не трябва да разчитам на никой друг освен на себе си. В живота ми се наложи доста рано да осъзная себе си по ред причини. Наложи се да се оправям сама с проблемите в училище и с времето и с времето , ако наистина можеш да извлечеш точната поука от дадената грешка няма да имаш нужда от чужда помощ. Наистина един от моите принципи е съмнението и като приятелка се опитвам да „приземя“ всичките ми приятелки които вярват безрезервно на някого. За мене проява на не зряла психика и на лабилност да се предоверяваш и споделяш всичко на даден човек. Личния ми живот си е за мен и съм споделила това което съм преценила и то с определена цел. Все пак всички сме хора и имаме нужда от съвети и от това да споделяме , но в крайна сметка всеки човек по улиците е патил от предоверяване в неточния човек. И в крайна смета продължаваме да се предоверяваме на хората навсякъде чуваме оплакванията.
Но защо продължаваме , защо никой не се поучава от това ?От краткия си опит в съзнателния си живот съм разбрала колко крехки са хората колко те се променят
в различните среди и колко слаби са те в решенията си. Ако съумееш да вземеш сам решенията си , дори и да го споделиш с приятелите и роднините си, просто ще чуеш още едно мнение което да е не промени твоето. Ето там е силата на психиката. Моята майка преди годни каза нещо което подкрепям а именно : „Няма да се мъча да те пазя от моите грешки, ще те оставя да направиш своите и да си извлечеш поуките.“Доверието се гради много трудно и се губи за секунди. Аз вярвам в себе си и късмета си. Останалото зависи от мен самата, а не е от другите около мен и техните съвети. Целият ни живот е изпълнен със съмнения. Те ни натоварват психически. Двата начина по които е възможно да се избегнат съмненията са безрезервното доверие и да не създаваме предпоставки за съмнения. Сами преценете при предателство кое боли повече.