Не се стреми към безсмъртен живот, моя душа, а открий полето на възможното

Всеки човек е уникален. Има различни ценности,идеали и разбирания за живота. За някои материалното е по-важно от духовното и обратното. Съществуват искрени хора и лъжци. Някои са готови на всичко, за да постигнат целите си, други се отказват по-лесно

Всеки човек е уникален. Има различни ценности,идеали и разбирания за живота. За някои материалното е по-важно от духовното и обратното. Съществуват искрени хора и лъжци. Някои са готови на всичко, за да постигнат целите си, други се отказват по-лесно. Единственото което ни слага под общ знаменател е това,че сме хора.

Някои от нас се стремят към безсмъртие на душата, тоест към нещо неосъществимо. Мислят  си, че невъзможното може да стане възможно. Нещото което трябва да направят е да стигнат до момента на съзнаването,но понякога не успяват. Тогава животът им остава една илюзия,която не би могла да донесе истинско щастие. Моментът на съзнаването е най-тежката, но и най-важната част от живота,означава да откриеш полето на възможното.

Това прави абсурдният герой от текста на Алберт Камю - „Митът за Сизиф“. Той е наказан от боговете да бута един камък безкрайно. Сизиф не става подвластен на жестоката си съдба, а се превръща в неин господар, което му носи щастие. Този мит е огледало на човешкия живот – хората трябва да бутат товара, който им е отреден, за да дойде нов и така до края на живота си. Всеки има различни цели, но линията на максимума на постигането им е еднаква. Зависи от възможностите на отделния човек и това колко иска да постигне. Той сам си решава дали ще избута товара до крайната точка. Ако наистина го иска, за него няма невъзможни неща или неопределими препятствия. Знае, че всичко зависи от него.

Хората,които вярват в невъзможното, не са способни да открият истинския смисъл  във всяка  една ситуация. Те не могат да разграничат грешното от правилното, възможното от невъзможното,истинското от фалшивото. Това ги различава от мнозинството. Според тях те са нормални хора,но в повечето случаи остават не разбирани и изолирани.

Между тези, които не осъзнават и тези, които осъзнават има и друг тип – тези, които отричат.

Това са хората,които са се изморили да бутат товара,не се интересуват от крайната цел. Те отричат живота като цяло и намират утеха в някои средства, които ги карат да забравят за заобикалящия ги свят. За някои дори това да живеят няма смисъл. Това за съжаление става най-често, защото те не намират подкрепа от близките им.

В момента, в който Сизиф приема съдбата си, той става неин господар: „Той е по-силен от своята скала“. Така се чувства и човекът, който преодолява поредната трудност. Именно превъзмогването й му носи удовлетворение  и подсъзнание иска още, защото е готов за нея. Трудностите правят човека по-силен.

Камю казва: „Няма слънце без сянка, трябва да познаваме и нощта“. След всеки възход следва падение, както и след всяко щастие следва нещастие и обратното. Вървят ръка за ръка.

Когато човек се върне назад във времето осъзнава,че почти нищо от направеното не е значимо. Животът е съвкупност от мигове, на които самият човек си е господар. Само той може да ги направи значими,но естествено не сам. Всеки човек е неспособен да направи нещо (значимо или не), без взаимодействието на друг или на света около него. Въпреки това хората се мразят,обиждат и даже убиват – правят много и лоши неща един на друг. Няма случайно родил се индивид – всеки участва в живота на друг съзнателно или не,за добро или за лошо. Така е устроен светът. Факт е ,че ако си помагаме би ни било много по-лесно, но непоносимостта ни един към друг е нещо, което едва ли някога ще се промени.

Вярата в невъзможното кара човек да се откъсне от враждебния  около него свят. Това да открие полето на възможното би го подтикнало към това да спре да вярва в осъществяването на мечтите си,би го върнал в реалността, в сивото ежедневие. Въпреки това,дори и да не успее да постигне крайната си цел, той ще изпита истинското щастие в даден етап от живота. Това се дължи и на наслаждаването на малките неща в живота. Автор: Александър Ненов