Обичащият е щастлив

Определението: „обичащият е щастлив“ не винаги е вярно. Необходимо обичта да бъде взаимна между двама души, да бъде интимна и да бъде подкрепяна от родителите и приятелите. За това считам, че теза трябва да бъде: „Взаимната и интимн

Определението: „обичащият е щастлив“ не винаги е вярно. Необходимо обичта да бъде взаимна между двама души, да бъде интимна и да бъде подкрепяна от родителите и приятелите. За това считам, че теза трябва да бъде: „Взаимната и интимната обич, приемана от близките е щастие за обичащия“.

Състояние на човека,което съответства на най-голямата вътрешна удолетвореност и пълнотата от собственото си съществуване наричаме щастие.Да докаже,че наистина обичащи я е щастлив,реших да разгледам обичта и видовете обич.

Обичта,това е висша форма на взаимна привързаност,доверие и саморазкриване .Още с приемане на чуждия интерес като свой, идентифициране с другия и готовност за най-големи жертви за него.Според някои от философите,можем да говорим за три вида обич :физическа (ерос),желание за любов за благата на другия (агапии) е спойката  между двете (интимна).Еросът ,тоест физическата обич е да бъдеш в компанията на другия,да имаш физически контакти с него,да получаваш одобрение и комфорт. Агапи е любовта за благото на другия,с уважение и грижовност.Интимната,тук искам да акцентирам върху нещо.Тъй като повечето то хората си мислят,че тази любов е физическа или по-скоро сексуална и често я бъркат,а тя всъщност е сливането на еросът и агапито, висшата форма или крайният етап на развитието на любовта.Тоест е сливането на двама души,които споделят и тясно,доверително общуват.Любовта също  трябва да бъде взаимна и взаимна ,за да  може да съществува обединената обич, за да може да съществува обединената обич,тоест интимната и въобще любовта.Също така може любовта да бъде взаимна и интимна,но трябва да го има одобрението и подкрепата на близките, защото иначе тази любов,трудно
ще просъществува.Всички  тези неща са свързани и всяко едно зависи от другото за да бъде обичащия щастлив.

Някой смятат,че само физическата любов  е щастие ,даже самоизява за единия или двамата,по това „Донжуансване“,всъщност е израз на малоценност,на липса на смисъл в живота на единия или двамата.Особено остри са изживяванията в това отношение жените мъже(омъжените жени).Бягството от дома и последващото го връщане обратно към ,винаги е болезнено,дори когато прикрито със самодоволство.от „победите“.Аналогично с това любовта агапи не е израз ба щастие,защото най-често обичта е несподелена ,едностранна.Обичащият е използван и често си задава въпроси  за смисъла на своята несподелена любов.Също така любовта тип „Ромео и Жулиета“ не носи щастие на влюбените, защото е под опасността да бъде отречена от близки, роднини и приятели .Влюбените трябва да да воюват за любовта си и често изпитват огорчения.

Тези аргументи  ми дават  основание да твърдя,че тезата ми е вярна.

Да обичаш и да бъдеш обичан е една от най-висшите  изяви на щастие.При това тя не е само лична цел, а и цел  подкрепяна от обществото за продължение на рода. Автор: Александър Ненов