Човекът между знанието и незнанието, между съзерцанието и съзиданието- ЕСЕ върху „Фауст” на Гъоте

Нужно ли е цял живот  да мечтаеш да опознаеш всичко и в един момент, в който  знаеш много неща, да загубиш живота си? Това нещо би го сторил човек, който не познава самия себе си, човек, който не знае кога какво желае. Никой не може 

Нужно ли е цял живот  да мечтаеш да опознаеш всичко и в един момент, в който  знаеш много неща, да загубиш живота си? Това нещо би го сторил човек, който не познава самия себе си, човек, който не знае кога какво желае.

Никой не може  да мине през  всички пътища  на науката и  да опознае всичко. Дори не е нужно  и този опит  да се осъществява,  ако не знаеш  какво има вътре  в теб. Не излизай  от вкъщи, без да знаеш колко радост и топлина носи домът.

Тези поуки се  отркояват чрез  произведението на  Гъоте „Фауст”.  Целта е да внуши  на читателя да  опознае себе си, за да вникне  в смисъла на  живота и да  го постигне.

Образът на Фауст  дава представа  за човек, който стои между Бога и дявола. Той мечтае да знае всичко, но и се изкушава от много неща, които пречат на тази мечта да се осъществи. Той иска да се извиси духовно и да бъде обичан. Тези желания са противоречиви с искането му да опознае всичко, без да е опознал себе си като личност. У героя е заложен конфликтът между Бога и дявола. Фауст извършва действия, които в неговата представа изглеждат добри и носещи щастие. Пимер за това е ,когато дяволът сключва договор за вечната младост на Фауст. Героят трябва да удържи на думата си и да не изрича думите, които му е казал сатаната. Фауст не трябва да казва, че иска този миг да не свършва.  Тази сделка с него и дявола го води до гибелта. Героят прави тази огромна грешка да изрече забранените думи и по този начин да изгуби всичко, за което е мечтал и се е борил до този момент. Губи любовта, която токущо е променила живота му и познанията, коит ое натрупал досега.

В стремежа си  да знае всичко  и това загубено  време за невъзможността  тази мечта да  се сбъдне, Фауст губи много. Той не успява да опита от най-малките човешки наслади в живота. Не разбира, че в този стремеж към всеопознаване, той загубва мног овреме от живота си. Всъщност изоставя най-ценното от всоя живот- не успява да достигне до този смиъсл, който му е нужен за един пълноценно, истинско съществуване.

И тази голяма  поука, която събира  още хиляди малки  е:

Човек трябва да  се стреми да  знае много ,но  и трябва, когато  узнае нещо, да  го предаде на  другите. Нужно  е да опознае  себе си реди  да е поел по някой път.

Важно е как ще примири Бога и дявола в душата си и как ще надвиши съперничеството им чрез човешката същност. Автор: Албена Иванова