„Да бъдеш или да не бъдеш". Това не е въпросът. Защото отговора е да бъдеш.
„Да бъдеш" сега, защото това е твоето време. Да не загубиш спомените си, защото това значи да загубиш себе си. Да не загубиш настоящето си, защото то
2008-12-02 13:20:35
„Да бъдеш или да не бъдеш". Това не е въпросът. Защото отговора е да бъдеш.
„Да бъдеш" сега, защото това е твоето време. Да не загубиш спомените си, защото това значи да загубиш себе си. Да не загубиш настоящето си, защото това значи да загубиш света. Да не загубиш бъдещето си, защото без него нито миналото, нито настоящето имат значение. Без него не можеш „да бъдеш".
„Да бъдеш" в България, защото това е твоята родина, защото без теб, тя не може да пребъде. „Да бъдеш" на върховете, които трябва да покориш. "Да бъдеш", за да помниш, че в нашата история има висини и си длъжен да ги виждаш, където и да се намираш - в прегръдката на бедността или хватката на алчността. Стува си „да бъдеш", дори и само заради един незначителен връх.
„Да бъдеш" и да не се предаваш. Да се бориш, защото това е „смисълът".
Иначе как ще разбереш, че те има.
„Да бъдеш" с приятелите си, защото те са най-важното, което имаш. Какво по-ценно от тях? Без тях не можеш „да бъдеш". Те са част от твоя живот, от това „да бъдеш".
„Да бъдеш" какъвто си. И да оставиш и другите да бъдат каквито са. Да бъдем толерантни към хората, независимо от тяхната етност и език. За да бъдем въобще, трябва да можем да бъдеме заедно и да не се предаваме. "Да бъдеш" с усмивка и вяра. Както е писано, че дяволът не е властен на материята, дяволът - това е арогантността на духа, вяра без усмивка, истина, която никога не бива обзета от съмнение. Да прогоним дявола и да приемем Исус в нашия живот, той е живота и истината и тогава можем да бъдем. Да зарежем арогантността - за какво ни е. Да вярваме, че Го има. Да помогнем и на другите да повярват, че го има, че той действително съществува. Не трябва да се прави разлика между хората, а трябва да говорим на тях за Неговото слово и какво е да живееш с Него.
„Вярата към Исус е да бъдеш истински щастлив, да живееш с истински хора, които те обичат".
Преди да срещна хората, които ме подкрепиха, бях много студена, живях в една лъжа, в която няма истински живот. И тогава реших да бъда и да не се предавам. Автор: Александър Ненов