Когато се почувствам самотна, изразявам чувствата си върху лист хартия. Но се оказа, че това не е достатъчно за мен. Че думите понякога са безсилни да предадат уловения миг, преживяваната емоция, настроението. И се питам: "Какво е там, където думите не могат?" В такива моменти започвам да търся други форми и средства, за да покажа това, което ме заобикаля, без да използвам силата на думите. Защото ми се иска да споделя и това, което не мога да опиша с думи. Красотата и живота, които не могат да се изразят с тях.
Често се скитах из китния Тетевенски балкан, любувах се на багрите, долавях звуците. Душата ми се пречистваше, душата ми празнуваше своето общуване с вселената. Но как да изразя емоциите си? Как да покажа и на другите тази красота? Не след дълго получих просветление. Един филм с кадри, които разкриват чудната природа на Тетевенския край, един филм, който представя всичко така, както думите не могат. За съжаление аз не можех да превърна тази идея в реалност, не знаех как. Всичко изглеждаше тъй просто, но всъщност за мен се оказа ужасно трудно.
Положих много усилия за да превърна идеите си в реалност. Благодаря на баща ми и неговите колеги, които ме научиха как да заснема това, което ме е вдъхновило и как да направя филм, разкриващ силата, която привлича човека да твори. Сега, когато имам възможността да изразявам впечатленията си на лента, показвам това, което думите не могат.
Където думите не могат, може наблюдението! Виждаш реалността, в която има болка и страдание, радост и усмивки, дори красотата на умиращата природа. Където думите не могат, може мълчанието! Двама влюбени, за които не думите, а присъствието на другия има значение. Понякога не думите, а присъствието, може да ги утеши. Не думите, а действията могат да ги наранят. Където думите не могат, може езикът на природата! Тя ни говори постоянно с тишината, която ни призовава да запазим нашата природа, с аромата на свежия въздух, който ни опиянява, с онази сила, която ни успокоява, с красотата и изящните си цветове, които ни вдъхновяват. Където думите не могат, може тишината! Тя има свой език, в който рядко се вслушваме. Където думите не могат, може действието! Думите нямат никаква стойност пред действията. Можеш да казваш на някого "Обичам те!", но когато с действията си го нараняваш, ще попитам: "Как тогава го обичаш?".
Там, където думите не могат, мога аз! Дори да не останат думи, пак ще се разбираме. Те не са ми необходими, за да изразя това, което чувствам или което ме вдъхновява. Мога да покажа това, което виждам, това, което ме е впечатлило, и да го споделя с всички. Това е най-прекрасното нещо - да разкрия моите виждания за света с езика на седмото изкуство - чрез филмовата лента.
Автор: Александър Ненов
Често се скитах из китния Тетевенски балкан, любувах се на багрите, долавях звуците. Душата ми се пречистваше, душата ми празнуваше своето общуване с вселената. Но как да изразя емоциите си? Как да покажа и на другите тази красота? Не след дълго получих просветление. Един филм с кадри, които разкриват чудната природа на Тетевенския край, един филм, който представя всичко така, както думите не могат. За съжаление аз не можех да превърна тази идея в реалност, не знаех как. Всичко изглеждаше тъй просто, но всъщност за мен се оказа ужасно трудно.
Положих много усилия за да превърна идеите си в реалност. Благодаря на баща ми и неговите колеги, които ме научиха как да заснема това, което ме е вдъхновило и как да направя филм, разкриващ силата, която привлича човека да твори. Сега, когато имам възможността да изразявам впечатленията си на лента, показвам това, което думите не могат.
Където думите не могат, може наблюдението! Виждаш реалността, в която има болка и страдание, радост и усмивки, дори красотата на умиращата природа. Където думите не могат, може мълчанието! Двама влюбени, за които не думите, а присъствието на другия има значение. Понякога не думите, а присъствието, може да ги утеши. Не думите, а действията могат да ги наранят. Където думите не могат, може езикът на природата! Тя ни говори постоянно с тишината, която ни призовава да запазим нашата природа, с аромата на свежия въздух, който ни опиянява, с онази сила, която ни успокоява, с красотата и изящните си цветове, които ни вдъхновяват. Където думите не могат, може тишината! Тя има свой език, в който рядко се вслушваме. Където думите не могат, може действието! Думите нямат никаква стойност пред действията. Можеш да казваш на някого "Обичам те!", но когато с действията си го нараняваш, ще попитам: "Как тогава го обичаш?".
Там, където думите не могат, мога аз! Дори да не останат думи, пак ще се разбираме. Те не са ми необходими, за да изразя това, което чувствам или което ме вдъхновява. Мога да покажа това, което виждам, това, което ме е впечатлило, и да го споделя с всички. Това е най-прекрасното нещо - да разкрия моите виждания за света с езика на седмото изкуство - чрез филмовата лента.