Математик, логик, криптограф, един от бащите на компютрите - това е британецът Алън Тюринг.  За британската общественост той  е брилянтен математик, тъй като успява да разбие шифрите, с които Третият Райх управлява войските си по време на Втората световна война.

Още преди да навърши тридесет години  Тюринг вече представя основите на съвременните цифрови компютри и извежда теорията за  изкуствения интелект.

Алън Тюринг  роден на  12 юни 1912 година  в Лондон в семейството на чиновник в британската колониална администрация в Индия. През следващите години бащата  продължава да работи в индийската администрация и родителите често пътуват между дома си  в Англия и   Индия, оставяйки Алън и по-големия му брат Джон при приятели на семейството. Още в съвсем ранна възраст Алън показва признаци на изключителни способности, които проявява по-късно.

На шестгодишна възраст  той е  записан в училището Сейнт Майкълс, където преподавателите му забелязват неговите заложби. През 1926 година  постъпва  в Шърборн -  известно и скъпо публично училище в Дорсет.

Влечението на Тюринг към математиката и природните науки не му носи уважението на някои от учителите в Шърборн, чиято представа за образованието е концентрирана по-скоро върху класическите дисциплини. Директорът на училището пише до родителите му: „Надявам се той да не падне между два стола. Ако иска да остане в публично училище, трябва да се стреми да стане образован. Ако иска да бъде само научен специалист, само си губи времето в публично училище.“

Въпреки това,  Тюринг продължава да показва забележителни способности в дисциплините, които харесва, като през 1927 година решава сложни задачи, без дори да е учил за елементарен анализ. През 1928 година, шестнадесетгодишен, той се запознава с откритията на Алберт Айнщайн и дори сам стига до въпросите за валидността на законите на Нютон,   екстраполирайки ги от текст, където те не са поставени в явен вид.

В Шърборн Алън Тюринг се сприятелява с малко по-големия си съученик Кристофър Моркъм, който става и обект на първото му любовно увлечение. Моркъм умира внезапно в началото на последния им срок в Шърборн. Случаят силно разтърсва Тюринг, разклащайки религиозната му вяра и насочвайки го към атеизма.  Той приема убеждението, че всички явления, включително работата на човешкия мозък, имат материален характер.

Тюринг завършва Кеймбридж, а в Пристънския университет защитава докторат по математика.

Не само неговата ексцентричност,  но и брилянтните му математически способности са го отличавали от другите. През 1936 година той публикува известната си статия „Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост“. Тюринг  преформулира резултата на Курт  Гьодел от 1931 година , който гласи, че аритметиката винаги ще съдържа твърдения, които не могат да бъдат доказани нито като верни, нито като неверни.

Тюринг представя машина , която може да извършва действия с произволни числа. Тази машина, която включва контролен блок, може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента  и избутване или пренавиване на лентата. Тази примитивна  ‘Машина на Тюринг’ по-късно е използвана като модел за разработването на първите компютри.

През 1936 г. Тюринг е приет в Принстънския университет, където защитава докторантура по математика и работи с известния математик Джон фон Нойман.

Когато се връща в Англия, Тюринг е  нает от британските военни за секретния проект в Блечли Парк, който има за цел разгадаването на шифъра, използван за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската армия с използване на машината за шифриране ’Енигма’.

С помощта на британското разузнаване съюзниците успяват да получат плановете на машината още в началото на войната, без това да стане известно на германците и впоследствие дешифрират германските съобщения. Въпреки успехите на британското разузнаване, било е необходимо много време и е положен огромен труд.

Тюринг помага за конструирането на ‘Бомбата’ -  високоскоростен калкулатор, който ускорява декодирането чрез бързо тестване на хиляди различни възможности за разгадаване на шифъра. През 1944 година  той и неговите колеги създават „Colossus“, един от първите в света програмируеми електронни компютри. През 1946 г.  Тюринг  получава престижна награда за своята работа - ‘Орден на Британската империя’.

След войната Тюринг работи върху „Manchester Automatic Digital Machine“ (голям компютър за Манчестърския университет) и се убеждава, че няма голяма разлика между това как човекът и машината обработват информацията. Той предлага известния „Тест на Тюринг за изкуствен интелект“. Тюринг предлага машината да се разглежда като мислеща, ако човекът, водещ диалог с машината, не може да разбере, че това не е човек.

На тридесет и девет години Алън Тюринг е арестуван в Манчестър по обвинени в хомосексуалност, която,   според тогавашните закони, се е третирала като престъпление.  За да избегне затвора,  ученият се съгласява да се подложи на едногодишно лечение с естроген. Предполагало се,  че това ще промени неговата сексуална ориентация.

Унизен от подобно лечение, което покрай другите неща,  предизвиква и уголемяване на гърдите му, Тюринг  слага край на живота си  на 7 юни 1954 година, като изяжда ябълка, потопена в цианид.  

Едва на 10 септември 2009 година  британският министър председател Гордън Браун се извинява за отношението към Тюринг, определяйки го като „ужасяващо“. Гордън Браун изказва съжалението си от ужасяващото третиране на Тюринг и на хиляди други англичани, породено от съществуващите тогава в страната хомофобски закони.






Автор: Тони