Вито Волтера и теорията на интегралните уравнения

Италианският математик и физик Вито Волтера е известен с приносите си към математическата биология и теорията на интегралните уравнения. Волтера е роден в Анкона на 3 май 1860 година в бедно еврейско семейство. Той от дете проя

2011-04-30 16:12:16

Вито Волтера и теорията на интегралните уравнения

Италианският математик и физик Вито Волтера е известен с приносите си към математическата биология и теорията на интегралните уравнения.

Волтера е роден в Анкона на 3 май 1860 година в бедно еврейско семейство. Той от дете проявява интерес към математиката. По-късно следва в Пизанския университет, където попада под влиянието на Енрико Бети и където през 1883 година е назначен за професор по рационална механика. Там той разработва теорията на функционалите, което го отвежда към интегралните и интегро-диференциалните уравнения, към които той има съществени приноси.

Трудът на Волтера в тази област излиза под заглавие ‘Теория на функционалите, на интегралните и интегро-диференциални уравнения’. През 1892 година той става професор по механика в Торинския университет, а през 1900 година - професор по математична физика в Римския университет "Ла Сапиенца".

През 10905 година Волтера работи върху теорията на дислокациите в кристалите, която по-късно ще се окаже важна за разбирането на дуктилните материали. След избухването на
Първата световна война, Волтера работи в армията върху разработването на въздухоплавателни съдове под ръководството на Джулио Дуе.

След Първата световна война, Волтера се интересува от приложенията на математичните идеи в биологията, на основата на трудовете на Пиер Франсоа Ферхулст. Най-известният му принос от този период са уравненията на Лотка-Волтера.

През 1922 година се присъединява към опозицията против фашисткия режим на Бенито Мусолини, а през 1931 г. той е един от 12-те от 1250 професори отказали да положат клетва за вярност към Мусолини. Неговите политически убеждения проличават от пощенска картичка, която той изпраща през 30-те, на която пише „Империите умират, но Евклидовите теореми са винаги млади“.

Волтера не е бил радикален в политическите си убеждения, той бил е също толкова отблъснат от лявата опозиция, а до края на живота си е останал убеден роялист и националист. Поради отказа си да положи клетва за вярност е трябвало да напусне университетския си пост и научните академии, в които е членувал и да прекара следващите няколко години в изгнание.

Малко преди да почине на 11 октомври 1940 година, той се завръща в Рим.
Автор: Тони