Ирландският математик, физик и астроном Уилям Роуън Хамилтон е роден на 4 август 1805 година в Дъблин. Основните му трудове са в областта на механиката, оптиката, динамиката, теоретичната астрономия, функционалния анализ и теорията на диференциалните уравнения, но най-известен става с дефинирането на алгебричното понятие кватернион.
Като малък Хамилтон е изпратен у чичо си, който открива усета на Уилям към езиците. На
12-годишна възраст той вече е овладял 12 езика и проявява интерес към математиката и географията. От 13 до 17-годишна възраст изучава съчиненията на Евклид, Нютон и Лаплас и открива съществени грешки в трудовете по небесна механика. Приятел на Хамилтон го убеждава да покаже записките си на Джон Бринкли , който по това време е първи кралски астроном в Ирландия.
Бринкли съзира таланта на Хамилтон и го насърчава да продължава да учи математика и астрономия. На 22 години той завършва колежа „Тринити“ към Дъблинския университет и веднага след дипломирането си става там професор по астрономия и директор на университетската астрономическа обсерватория.
На 23 април 1827 година Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи. Предвижда т.нар. конична рефракция при биаксиалните кристали, която скоро била експериментално наблюдавана от Хъмфри Лойд. Разширява принципа на най-малкото действие, по-рано описан от Пиер Луи Монпертюи. Развива математическата теория на кватернионите и антикомутативната алгебра, която по-късно намира съществени приложения в квантовата механика.
Хамилтон умира на 2 септември 1865 година в Дъблин.
Автор: Тони
Като малък Хамилтон е изпратен у чичо си, който открива усета на Уилям към езиците. На
12-годишна възраст той вече е овладял 12 езика и проявява интерес към математиката и географията. От 13 до 17-годишна възраст изучава съчиненията на Евклид, Нютон и Лаплас и открива съществени грешки в трудовете по небесна механика. Приятел на Хамилтон го убеждава да покаже записките си на Джон Бринкли , който по това време е първи кралски астроном в Ирландия.
Бринкли съзира таланта на Хамилтон и го насърчава да продължава да учи математика и астрономия. На 22 години той завършва колежа „Тринити“ към Дъблинския университет и веднага след дипломирането си става там професор по астрономия и директор на университетската астрономическа обсерватория.
На 23 април 1827 година Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи. Предвижда т.нар. конична рефракция при биаксиалните кристали, която скоро била експериментално наблюдавана от Хъмфри Лойд. Разширява принципа на най-малкото действие, по-рано описан от Пиер Луи Монпертюи. Развива математическата теория на кватернионите и антикомутативната алгебра, която по-късно намира съществени приложения в квантовата механика.
Хамилтон умира на 2 септември 1865 година в Дъблин.