Норберт Винер- ексцентрик и гений

Основоположникът на  кибернетиката и теорията на изкуствения интелект, Норберт Винер,  е роден на 26 ноември 1894 година в град Колумбия, Щата Мисури, САЩ, в семейството на руски евреи. Норберт  бил много талантливо дете. Малк

Основоположникът на  кибернетиката и теорията на изкуствения интелект, Норберт Винер,  е роден на 26 ноември 1894 година в град Колумбия, Щата Мисури, САЩ, в семейството на руски евреи.

Норберт  бил много талантливо дете. Малкият се учел да говори на няколко езика. На 4-годишна възраст той бил допуснат до бащината библиотека. На 7 години чете свободно Данте и Дарвин, дори пише трактат за дарвинизма. Градацията продължава с впечатляващото откъсване на успехите от възрастта и още на 11 години  той  завършил средното училище и постъпил във висше учебно заведение.  След завършването на  колежа на 14-годишна възраст, Винер  получава бакалавърска степен по изкуствата.  Следа това учи в  университетите в Харвард иКорнел, на 17 години става магистър по изкуствата, а на 18 - доктор по философия по специалността ‘математическа логика’.

На 19 години е поканен в катедрата по математика на Масачузетския технологически институт. Там остава до края на живота си, там  започва да се занимава с  изкуствения интелект.

Самият Норберт Винер признава, че най-плодотворният период в живота му бил смътният период между двете световни войни. Тогава прави изследвания и написва стотици статии за теория на вероятностите, за статистиката, за интегралите на Фуре, теориите за потенциала, за обобщения хармоничен анализ и други. Става професор в много водещи щатски университети . Посещава Европа,  a името му става широко известно в научния свят.

Изкуственият интелект е доказателство за теорията на обратните връзки в историята - минусови събития водят и до плюсови резултати и обратното. Всичко започва заради злодея Хитлер. САЩ са във война с Германия и Винер иска да моделира по-ефикасна организация и управление на противовъздушната отбрана. Смята, че воденето на огън по отделни цели не е ефикасно. Интелектът му стига до идеята, че с една команда или действие трябва да се поразяват повече от една цели.

Той разработва теоретичен модел за управление. Именно тогава той стига до термина "самонасочване". Хвърля се да разработва формулите и схемите за насочване на зенитния огън. Всъщност става дума за самонасочващ се механизъм мишка, който да изпълнява сложни действия по команди от човек. И да замени човека. Работи усилено и върху схемите за обратните връзки в бъдещия механизъм, в техниката и живите организми. Именно тогава ученият оформя основните положения на новата наука. До голяма степен тя се ражда след съпоставки от познанията му в математиката, медицината и физиологията.

В крайна сметка новата зенитна система е създадена след Втората световна война и никога не е прилагана срещу хитлеристка Германия. По ирония на съдбата американската армия я внедрява срещу държавата, от която са родителите на Винер - СССР. Годината, в която той влиза в историята, е 1948 - тогава излиза книгата му "Кибернетиката".

Името идва от гръцката дума KYBERNETES, която означава кормчия. Оригиналното име на книгата е "Кибернетика или управлението и връзките при животните и машините". Тя веднага е преведена на десетки езици. Книгата не е лесна за четене - човек трябва да разбира от математическа логика, неврофизиология, статистика, инженерство и философия. Винер определя кибернетиката като наука за управлението, връзките и обработката на информацията в техниката, живите организми и човешкото общество. Всъщност най-простичко казано, Винер създаде изкуствения интелект, който днес виждаме в космическите кораби, медицинските апарати, производството на леките коли, GSM-ите, принтерите и къде ли още не.

Норберт Винер е един от забележителните феномени на XX век. Той сам разкрива себе си в автобиографиите и книгите си "Аз бях вундеркинд. Моето детство и младост" и "Аз съм математик", която е настолна книга за всеки уважаващ себе си математик.

Като човек Винер е бил забавно изключение от нормата. Според разкази на очевидци първото нещо, което правел на лекциите, е да се изсекне. Влизал в залата, свалял очилата си с голям диоптър, след което шумно и продължително се изсеквал. После вземал тебешира и без никакви предисловия започвал да пише и трие числа по дъската. Писането било озвучавано с възгласи от рода на "Глупости", "Това може да е вярно", "Не, не може да бъде". Всичко това можело да продължи по време на цялата лекция. Накрая казвал "Ето тук може да сложим точка", изсеквал се отново и излизал, без да погледне към аудиторията - все едно залата е празна. Той не пропуснал да си извади носната кърпа и когато президентът Линдън Джонсън казва колко е велик на церемонията по награждаването му с висшето американско отличие за наука "Златната звезда".

Винер бил прословут с разсеяността си. Случвало му се е да забрави името си при запознаване. Или да забрави накъде да продължи пътя си след разгорещен спор с колега на улицата.

Винер умира на 18 март 1964 г. в Стокхолм.

Автор: Тони