Един от най-видните математици - Карл Фридрих Гаус

Карл Фридрих Гаус, известният  немски математик и астроном,  е роден на 30 април 1777 година в Брауншвайг , днес част от Долна Саксония,  в бедно семейство.Още от ранна възраст той  проявява математически способности, с което

Първият си значим успех Карл  Гаус постига през 1796 година, когато демонстрира, че всеки правилен многоъгълник  с брой на страните равен на някое число на Ферма,  може да бъде построен с линийка и пергел. Това  важно откритие изиграва решаваща роля за насочването на Гаус към математиката, вместо към филологията.

През същата година Гаус въвежда използването на модулна аритметика, която силно опростява преобразуванията в теорията на числата. По същото време  той  доказва квадратичния закон за реципрочност, който дава възможност за определяне на решимостта на всяко квадратно уравнение в дадена модулна аритметика, както и Закона за разпределението на простите числа.

Гаус  установява също, че всяко цяло положително число може да се представи като сбор от най-много три триъгълни числа. Публикува и  резултатите си за броя на решенията на полиномни уравнения с коефициенти в крайни полета.

От  1807 година  до края на дните си Гаус  е директор на астрономическата обсерватория и професор в Гьотингенския университет. Отклонява всички предложения за работа в Берлинската академия на науките.

Умира на 23 февруари 1855 година в  Гьотинген.

Основните  приноси на Гаус  в математиката са в областта  на висшата математика, теория на числата, теория на редовете, диференциалната геометрия и неевклидовата геометрия.  Освен това Гаус е  с най-голям принос в областта на теория на грешките.

Гаус започва научната си дейност през  1791 година  с изследвания върху средното аритметично, средното геометрично и   върху разпределението на простите числа.

През  1792 година той   се заема с основите на геометрията. През 1794 година  открива метода на най-малките квадрати. Първата си научна работа публикува през 1796 година.  Тя съдържа прочутото доказателство, че правилен n-ъгълник може да се построи с линийка и пергел, когато n е просто число на Ферма. Особено много време Гаус посвещава на правилния 17-оъгълник. Не случайно той пожелава на паметника му да бъде изобразен правилен 17-оъгълник.

През 1799 година Гаус  дава първото строго доказателство на основната теорема на алгебрата. Първото голямо негово съчинение са прочутите"Аритметични изследвания", което съдържа теорията на квадратичните конгруенции и доказателство на квадратичния закон за реципрочност - "златната теорема", както и теорията за деленето на окръжността.

През 1812 година Гаус  публикува първото системно изследване върху сходимостта на хипергеометричния ред. През 1825 година  излизат от печат работите му върху биквадратичните остатъци. През 1832 година той публикува геометричното представяне на комплексните числа и новата теория на простите числа.  Най-забележителните му научни постижения са създаването на теорията на повърхнините и "превъзходната теорема".

За много резултати на Гаус математиците научават от дневника и писмата му. Забележително е, че още през 1816 година  той владее основите на неевклидовата геометрия, но не публикува нищо на тази тема, за да избегне очакваните конфликти. Не публикува и други важни свои резултати поради строгите си научни критерии. Голям брой трудове и записки остават недоразвити от него. Част от тях са довършени десетки години след смъртта му.

Резултат от изследванията на Гаус в  областта на  астрономията  са пресмятането на орбитата на планетата-астероид Церера, изследванията му върху вековите смущения и върху привличането на произволен елипсоид. През 1809 година той  публикува съчинението "Теория на движението на небесните тела".

Гаус се занимава  и с практическа геодезия, като извършва различни геодезични измервания през периода 1821-25 година.  През 1820 година  му е поръчано да направи геодезична снимка на Хановер. Във връзка с това той разработва необходимите изчислителни методи (включително и метода на най-малките квадрати) и създава висшата геодезия.

Към края на живота си Гаус  проявява интерес и към физически въпроси. Заедно с В. Вебер създава системата на електромагнитните единици. Конструира и първия в Германия електромагнитен телеграф. Работите му в областта на физиката се отнасят към теорията на потенциала, учението за капилярността  и теоретичната оптика.

Универсалните способности на Карл Фридрих Гаус му позволяват да остави следи в почти всички основни дялове на чистата и приложната математика. Гьотингенската академия на науките издава единадесет тома негови съчинения. Всичко, написано от Гаус, е подчинено на девиза му: "немного, но зряло".