Световноизвестният сляп руски учен, академик и доктор на физико-математическите науки Лев Понтрягин е роден в Москва на 7 септември 1908 г. В резултат на тежка травма той загубва зрението си на 13-годишна възраст.
Понтрягин учи в училище за слепи деца. По-късно, през 1925 г., той завършва средно образование в частно училище за зрящи и след като полага успешно приемен изпит постъпва е приет за студен математическия факултет на Московския държавен университет, който завършва през 1929 г. Интересно е, че Понтрягин само слуша, той не записва и не конспектира лекциите. Неговият принцип на учене е да изслуша лекцията, да я запомни и вкъщи да я преосмисли. Този принцип е изисквал, разбира се, необикновена памет и вътрешна воля.
След завършване на университета Понтрягин записва аспирантура и предсрочно защитава дисертация, като става доктор на физико-математическите науки. След защитата на дисертацията през 1935 г. е утвърден за професор.
Лев Понтрягин ръководи катедрата "Оптимално управление" към факултета по изчислителна математика и кибернетика в Московския държавен университет и едновременно с преподавателската дейност в университета от 1935 г. той извършва интензивна научна дейност в математическия институт „Стеклов” към Академията на науките на СССР.
През 1939 г. той е избран за член-кореспондент на Академията. През 1941 г. получава държавна награда за труда си "Непрекъснатите групи". През 1958 г. е избран за академик и става действителен член на Академията на науките на СССР.
Академик Понтрягин е автор на повече от 70 научни труда по топология, теория на обикновените диференциални уравнения и теория на колебанията. За цикъла научни работи за обикновените диференциални уравнения и тяхното приложение в теорията на оптималното управление и теория на колебанията през 1962 г. получава Ленинска награда – една от най-високите в СССР.
Академик Понтрягин е учен с огромен диапазон и най-широк математически кръгозор. Неговите основни постижения са в развитието на алгебрата, геометрията, топологията, диференциалните уравнения и теорията за оптималното управление.
Като работи в областта на автоматичното регулиране и теорията на колебанията, Понтрягин достига изключително забележителни успехи, а в областта на диференциалните уравнения и тяхното приложение той създава своя оригинална школа.
Ученият пряко не се занимава с проблемите на космоса, но разработените от него математически теории позволяват решаването на сложни задачи в космическите полети. Пред XV-я международен конгрес по астронавтика през 1964 г. във Варшава световноизвестният професор в областта на космонавтиката Б. Бебек от Белгия докладва, че благодарение и въз основа на теориите на Понгрягин е успял да изчисли условията за оптимални космически полети с многократно включване на двигателя.
Научните трудове на Лев Понтрягин са преведени на английски, френски, немски, китайски и други езици и намират приложение в много публикации във всички страни на света.
Академик Понтрягин е почетен член на Лондонското математическо дружество, на международната академия по "Астронавтика", на Академията на науките на Унгария, почетен доктор е на Салфордския университет в САЩ.
Автор: Тони
Понтрягин учи в училище за слепи деца. По-късно, през 1925 г., той завършва средно образование в частно училище за зрящи и след като полага успешно приемен изпит постъпва е приет за студен математическия факултет на Московския държавен университет, който завършва през 1929 г. Интересно е, че Понтрягин само слуша, той не записва и не конспектира лекциите. Неговият принцип на учене е да изслуша лекцията, да я запомни и вкъщи да я преосмисли. Този принцип е изисквал, разбира се, необикновена памет и вътрешна воля.
След завършване на университета Понтрягин записва аспирантура и предсрочно защитава дисертация, като става доктор на физико-математическите науки. След защитата на дисертацията през 1935 г. е утвърден за професор.
Лев Понтрягин ръководи катедрата "Оптимално управление" към факултета по изчислителна математика и кибернетика в Московския държавен университет и едновременно с преподавателската дейност в университета от 1935 г. той извършва интензивна научна дейност в математическия институт „Стеклов” към Академията на науките на СССР.
През 1939 г. той е избран за член-кореспондент на Академията. През 1941 г. получава държавна награда за труда си "Непрекъснатите групи". През 1958 г. е избран за академик и става действителен член на Академията на науките на СССР.
Академик Понтрягин е автор на повече от 70 научни труда по топология, теория на обикновените диференциални уравнения и теория на колебанията. За цикъла научни работи за обикновените диференциални уравнения и тяхното приложение в теорията на оптималното управление и теория на колебанията през 1962 г. получава Ленинска награда – една от най-високите в СССР.
Академик Понтрягин е учен с огромен диапазон и най-широк математически кръгозор. Неговите основни постижения са в развитието на алгебрата, геометрията, топологията, диференциалните уравнения и теорията за оптималното управление.
Като работи в областта на автоматичното регулиране и теорията на колебанията, Понтрягин достига изключително забележителни успехи, а в областта на диференциалните уравнения и тяхното приложение той създава своя оригинална школа.
Ученият пряко не се занимава с проблемите на космоса, но разработените от него математически теории позволяват решаването на сложни задачи в космическите полети. Пред XV-я международен конгрес по астронавтика през 1964 г. във Варшава световноизвестният професор в областта на космонавтиката Б. Бебек от Белгия докладва, че благодарение и въз основа на теориите на Понгрягин е успял да изчисли условията за оптимални космически полети с многократно включване на двигателя.
Научните трудове на Лев Понтрягин са преведени на английски, френски, немски, китайски и други езици и намират приложение в много публикации във всички страни на света.
Академик Понтрягин е почетен член на Лондонското математическо дружество, на международната академия по "Астронавтика", на Академията на науките на Унгария, почетен доктор е на Салфордския университет в САЩ.