Немският математик, физик,  философ, дипломат и юрист Готфрид фон Лайбниц е  роден на 1 юли 1646 година  в семейството на професор по етика. Бащата умира рано и оставя на 8-годишния си син богатата си лична библиотека. Свободният достъп до книгите и вроденият талант позволяват на младия Лайбниц на 12 години да изучава самостоятелно латински и гръцки език.

Лайбхниц следва философия  в Лайпцигския университет, а  после и  право и защитава докторска дисертация . Математика изучава в Йенския универвситет.  По-късно Лайбниц получава  политическа мисия и  заминава за Париж. Успоредно с политическите си задачи тук Лайбниц се занимава главно с математика.

През  1673 година той  за първи път посещава Лондон, а по-късно става член на Лондонското кралско дружество. Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт петербург, а през 1711-16 г.  се среща няколко пъти с Петър I  и работи по проекти за образованието в Русия.

Лайбниц умира на 14 февруари 1716.

Той  е изключително многостранен учен. Основните му  математически постижения са в областта на математическия анализ  и на формализирането на математиката. В лайпцигските "Acta eruditorum" публикува разработеното от него диференциално смятане  през 1684 г.,  а интегралното смятане - през 1686 г.  Първата работа съдържа знаците за диференциране, правила за диференциране, твърдения за екстремумите и инфлексните точки.  Втората работа съдържа знака за интеграл.

Лайбниц разработва правилата за диференциране на сума, разлика, произведение, степен, функция на функциите, дава дефиниции за екстремни точки и точки на прекъсване, установява взаимно обратния характер на основните операции в анализа - диференцирането и интегрирането. Негова е формулата за многократно диференциране на произведение - Формула на Лайбниц.  Той дава и правила за диференциране на редица важни трансцендентни функции. Поставя основите на теорията на редовете и на теорията на диференциалните уравнения. Той внася в анализа широко употребяваните днес термини  функция, диференциал, диференциално уравнение, алгоритъм, абсциса, ордината и др.

Лайбниц разработва анализа независимо от Исак Нютон, но въпреки това между тях се разгаря продължителен и безсмислен спор за приоритет. Той е и един от основоположниците на математическата логика и счита, че с нейна помощ може да се изгради универсалната математика.

Лайбниц  работи и в областта на физиката. Той  изучава движението. Утвърждава относителността на пространството и уточнява понятието сила. В механиката въвежда понятието жива сила. Формулира принципа на най-малкото действие. Изобретява някои оптични и пневматични механизми. Работи над изобретяването на парна машина.

През 1673 година,  след като се запознава с астронома Кристиан Хюйгенс,  Лайбниц създава механична сметачна машина, която  изпълнява събиране, изваждане, умножение и деление на числа. Машината е демонстрирана във Френската академия на науките и в Лондонското кралско дружество.

Сред другите му изобретения могат да се отбележат: устройство за използване енергията на вятъра при отвеждане на водите от шахти, а също и чертане на подводна лодка.

Съчинения на Лайбниц са издавани в множество сборници, като едва в края на 19 в. Карл Герхард успява да реализира едно достатъчно представително многотомно издание, цитирано обикновено като GP и GM (философски и математически серии). В началото на 20 в.  пък започва международно сътрудничество за едно пълно издание, върху което още се работи.

Автор: Тони