Френският математик маркиз Гийом дьо Лопитал е член на Парижката академия на науките.
Роден е в аристократично семейство в Париж и по семейната традиция трябвало да станен офицер. Гийом обаче страда от късогледство и така се оказва негоден за военна служба. Затова през 1691-92 г. той започва да изучава математика под ръководството наЙохан Бернули. Под влиянието на тези лекции Лопитал пише труда си „Анализ на безкрайно малките за изучаването на кривите линии“, който е първият, а за дълго време и единственият, учебник по диференциално сматане.
В този учебник се съдържа и известното ‘правило на Лопитал’ за намиране границата на дроб, чийто числител и знаменател клонят към 0, което практически принадлежи на Бернули. В предговора на книгата Лопитал коректно пише: „... нямам нищо против те (Лайбниц и братята Бернули) да предявяват авторски претенции към всичко, което поискат, като ще се задоволя с това, което благоволят да ми оставят...“
През 1704 година Лопитал умира и Бернули заявява, че методите от „Анализ на безкрайно малките...“ са негови. Но докато в рамките на две столетия математиците претеглят всички „за“ и „против“ (като при това отчитат не само конспектите на Бернули, но и свидетелствата за неговия лош характер и благородството на Лопитал), в названието на това правило се утвърждава името на маркиза.
Друга версия за същата история пък твърди, че през 1694 г. маркизът е платил 300 франка на Бернули, за да състави решенията и да си държи устата затворена.
Историческата истина за авторството на учебника излиза наяве едва през 1920 г. , когато е открит ръкописът на Бернули „Лекции по диференциално смятане“ и в някои източници правилото се нарича вече „правило на Бернули-Лопитал“. Лопитал също така е автор и на курс по аналитична геометрия на коничните сечения и на няколко решения на предизвикателни задачи по геометрия и механика със средствата на математическия анализ.
Кратер на обратната страна на Луната носи името на Лопитал.
Автор: Тони
Роден е в аристократично семейство в Париж и по семейната традиция трябвало да станен офицер. Гийом обаче страда от късогледство и така се оказва негоден за военна служба. Затова през 1691-92 г. той започва да изучава математика под ръководството наЙохан Бернули. Под влиянието на тези лекции Лопитал пише труда си „Анализ на безкрайно малките за изучаването на кривите линии“, който е първият, а за дълго време и единственият, учебник по диференциално сматане.
В този учебник се съдържа и известното ‘правило на Лопитал’ за намиране границата на дроб, чийто числител и знаменател клонят към 0, което практически принадлежи на Бернули. В предговора на книгата Лопитал коректно пише: „... нямам нищо против те (Лайбниц и братята Бернули) да предявяват авторски претенции към всичко, което поискат, като ще се задоволя с това, което благоволят да ми оставят...“
През 1704 година Лопитал умира и Бернули заявява, че методите от „Анализ на безкрайно малките...“ са негови. Но докато в рамките на две столетия математиците претеглят всички „за“ и „против“ (като при това отчитат не само конспектите на Бернули, но и свидетелствата за неговия лош характер и благородството на Лопитал), в названието на това правило се утвърждава името на маркиза.
Друга версия за същата история пък твърди, че през 1694 г. маркизът е платил 300 франка на Бернули, за да състави решенията и да си държи устата затворена.
Историческата истина за авторството на учебника излиза наяве едва през 1920 г. , когато е открит ръкописът на Бернули „Лекции по диференциално смятане“ и в някои източници правилото се нарича вече „правило на Бернули-Лопитал“. Лопитал също така е автор и на курс по аналитична геометрия на коничните сечения и на няколко решения на предизвикателни задачи по геометрия и механика със средствата на математическия анализ.
Кратер на обратната страна на Луната носи името на Лопитал.