Мария Анйези и кривата от трета степлен версиера

Италиианската математичка Мария Анйези е една от най-значимите жени в историята на математиката. Тя става известна със своя учебник по диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена ‘къдрицат

2011-01-09 23:26:29

Мария Анйези и кривата от трета степлен версиера

Италиианската математичка Мария Анйези е една от най-значимите жени в историята на математиката. Тя става известна със своя учебник по диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена ‘къдрицата на Анйези”.

Мария Анйези е родена през 1718 година в Милано в семейството на професор. Мария от малка получава добро образование, като изучава математика и древни източни езици. До 13-тата си година тя вече владеела гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9 години тя изнася на латински език беседа, посветена на достъпа на жените до висше образование. Баща ѝ има силно влияние над нея през целия ѝ живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.

Анйези изучава трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейню и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник . В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория - безкрайно малките.

В частност, Анйези доказва, че всяко уравнение от трета степен има три корена. Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия от Якопо Рикати и неговия син Винченцо. Три години по-късно трудът на Анйези е издаден.

Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В рецензия на Парижката академия на науките е отбелязано умелото, стройно и хомогенно изложение, с което са представени резултатите на много математици, използвали за доказателствата си твърде разнообразен математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анйези заявява, че трудът ѝ ще прослави Италия и академията в Болоня.

През октомври 1750 година тя получава покана да ръководи катедрата по математика там, но възпрепятствана от своя властен баща така и никога не приема поканата. Две години по-късно баща й умира, но Мария вече е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и благотворителност, като разкрива дом за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в хосписа, чебник който някога е управлявала.
Автор: Тони