Леонард Ойлер - математик на всички времена

Швейцарският математик, физик и астроном Леонард Ойлер, работил през голяма част от живота си в Германия и Русия, е смятан  за един от най-великите математици на 18 век, както и за един от най-значимите математици на всички времена. Ойлер е

2011-01-04 14:33:56
Леонард Ойлер - математик на всички времена
Швейцарският математик, физик и астроном Леонард Ойлер, работил през голяма част от живота си в Германия и Русия, е смятан  за един от най-великите математици на 18 век, както и за един от най-значимите математици на всички времена. Ойлер е автор на важни открития в различни области на математиката, от математическия анализ до теорията на графите.  Той пръв използва голяма част от съвременните обозначения, най-вече в областта на анализа, сред които знаците за функция, синус, косиус, тангенс.  Известен е и с работата си в областта на механиката, динамиката на флуидите, оптиката и астрономията.

Ойлер е роден в Базел на 15 април 1707 година. Още през детството си  мом    ето показва големи математически заложби,  но баща му желае той да учи теология.  През 1720 година Леонард  започва следването си в Базелския университет — първоначално завършва Философския факултет, а след това по настояване на баща си се записва в Богословския факултет, който  обаче не завършва.

В Базелския университет Ойлер среща братята Даниел и Николас  Бернули, които забелязват невероятните му математически способности. Те двама молят бащата на Леонард да разреши на сина си да  учи математика и той най-после  се съгласява. Тук Ойлер има изключителната възможност да стане ученик на най-големия жив тогава математик Йохан Бернули и това естествено е най-добрият начин за напредване в математиката.

На 18-годишна възраст  младежът  написва първата си научна статия, която веднага е публикувана в лайпцигските "Acta eruditorum".През 1727 година  е поканен в Санкат Петербург  за учредяването на тамошната Академия на науките отново  чрез посредничеството на братята Даниел и Николас Бернули, които са синове на Йохан Бернули.

В СанкПетербург Леонард Ойлер става професор по физика и математика. Трудовете  от първия му петербургски период са главно в областта на механиката, но скоро той започва успешно да разработва корабостроене, картография, астрономия, теория на редовете и теория на числата. Ойлер е първият, публикувал систематизиран елементарен наръчник по механика през 1736 г.

През 1733 г.  в Петербург той се жени за Катарина Гзел, дъщеря на директора на Академията за изкуства. Те имат тринадесет деца, от които оцеляват само трима синове и две дъщери. Потомците на децата му заемат важни постове в Русия през деветнадесети век.

През 1735 г.  Ойлер  в значителна степен зрението си, докато наблюдава слънцето без достатъчна защита на очите. Въпреки това  обаче, той  продължава изследванията си, разчитайки на своята невероятна памет и на изумително точните изчисления, които прави наум.

През 1741 г. Ойлер заминава за Берлин, а от 1744 г. до 1766 г. е директор на Математическото отделение на Берлинската академия. След смъртта на  тогавашния президент на Берлинската академия, през 1759 г. Ойлер  изпълнява длъжността , но не получава официално поста. Ръководи академията de facto, но под надзора и при недоброжелателното отношение на избухливия Фридрих II.

През това време Ойлер работи изключително енергично за изграждането на академията. Той ревностно се труди за нейното финансиране. Отговаря за публикациите  и за библиотеката, за издаването на календари и карти. Ръководи обсерваторията и администрира ботаническите градини. Неоценен и дълбоко оскърбен от отношението на краля обаче, през 1766 година  Ойлер решава да се върне отново в Санкт Петербург, където остава до края на живота си.

Умира на 18 септември 1783 година.

Основните постижения на Ойлер в областта на анализа са изложени в забележителните му учебници "Увод в анализа на безкрайните", "Начало на диференциалното смятане" и "Начала на интегралното смятане", където разработва теорията на редовете, тригонометрията, аналитичната геометрия, теорията на елиминациятя, дзета функцията и др. Неговият Учебник по механика  съдържа първото аналитично изложение на Нютоновата динамика, а през 1744 година Ойлер публикува първото изложение на вариационното смятане. Важни негови постижения са ойлеровата теорема за многостените, Ойлеровата права, Ойлеровата константа,  квадратичният закон за реципрочността, решението на задачата за кьонигсбергските мостове, както и установяването, че естественият логаритъм е безкрайно многозначен. с
Съществени са приносите на Ойлер и в астрономията, в теорията на Луната и небесната механика, в корабостроенето, картографията, оптиката, хидравликата и др. Той е занимава  и с въпроси от областта на философията и музиката. Подходът му към математическите въпроси се характеризира с интуитивно улавяне на същественото и необикновено майсторство при боравене с формули. В много области неговият начин на изложение е окончателният и всички знаменити математици  по-късно  го следват.

Забележителна е невероятната продуктивност на Ойлер. В това отношение той превъзхожда всички математици, а количеството на годишно публикуваните от него страници е значително дори и за романист. Продуктивността на Ойлер надминава възможностите за публикуване както на Берлинската, така и на Петербургската академия, взети заедно. Той спокойно може да дава работа на няколко математически института. Парижката академия на науките оценява несравнимите му успехи, като през 1755 г. го избира за свой девети чуждестранен член, макар че статутът  й ̀ допуска само осем чуждестранни членове.

Геният на Ойлер се проявява и в това, че той създава половината от работите си, когато вече е напълно сляп. Опирайки се на феноменалната си памет и на невероятното си въображение, той продължава да работи, като диктува на един от помощниците си.
Животът на Ойлер всъщност е почти 60 години творческа дейност, главно в областта на математиката. Той написва 40 книги, около 760 статии за списания и 15 труда,  изпълва със записки многобройни бележници и разпраща из Европа няколко хиляди писма. Освен това хиляди негови страници са останали непубликувани.

От статистическа гледна точка Ойлер е правел по едно откритие всяка седмица. От друга страна, изключителната многостранност на неговите научни постижения подпомага значително развитието на всички дялове на математиката. Всички математици от следващото поколение са се учили от него.

През 1910 година да публикувани всички трудове на Ойлер. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия