Сър Брук Тейлър е английски математик, известен с трудовете си в областта на математическия анализ.
Тейлър е роден в благородническо семейство на 18 август 1685 година. През 1701 година той записва право в Кеймбридж и изкарва докторат през 1714 година. Междувременно се занимава с математика. Още през 1708 година Тейлър успява да реши задачата за "центъра на осцилация" (постижение грешно приписвано на Йохан Бернули). През 1712 година става член на кралското научно дружество. По-късно интересите на Тейлър се насочват главно към философията и теологията. Жени се през 1721 година, но съпругата му умира през 1723 г. при раждане, заедно с новороденото им дете.
През 1725 година Тейлър сключва повторен брак. Новата му съпруга също умира при раждане, но детето от този брак – дъщеря – оживява.
През 1729 година Тейлър наследява семейното имение, но крехкото му вече здраве не му дава дълъг живот. Той умира на 30 ноември 1731 година и е погребан в Сохо.
През 1715 година Тейлър публикува труда си "Methodus Incrementorum Directa et Inversa", който добавя нов клон в анализа, днес известен като "анализ на крайните разлики”. Сред многото му приложения е изчисляването на вибрираща струна. Този труд съдържа и известната теорема на Тейлър. Теоремата дава апроксимация на функция в околност на точка чрез многочлен, чиито коефициенти зависят само от производните на функцията в тази точка. Нейната важност не е оценена до 1772 година, когато Лагранж разбира нейната сила и я окачествява като "фундаментален принцип в диференциалното смятане".
През същата година е публикувано и "Есе за линейната перспектива". В него Тейлър обобщава принципи за живописта и изкуството, които никога не са били обобщавани от толкова високо ниво. За съжаление този негов труд не бил добре описан и е засенчен от подобни на други автори през втората половина на 18-ти век.
Автор: Тони
Тейлър е роден в благородническо семейство на 18 август 1685 година. През 1701 година той записва право в Кеймбридж и изкарва докторат през 1714 година. Междувременно се занимава с математика. Още през 1708 година Тейлър успява да реши задачата за "центъра на осцилация" (постижение грешно приписвано на Йохан Бернули). През 1712 година става член на кралското научно дружество. По-късно интересите на Тейлър се насочват главно към философията и теологията. Жени се през 1721 година, но съпругата му умира през 1723 г. при раждане, заедно с новороденото им дете.
През 1725 година Тейлър сключва повторен брак. Новата му съпруга също умира при раждане, но детето от този брак – дъщеря – оживява.
През 1729 година Тейлър наследява семейното имение, но крехкото му вече здраве не му дава дълъг живот. Той умира на 30 ноември 1731 година и е погребан в Сохо.
През 1715 година Тейлър публикува труда си "Methodus Incrementorum Directa et Inversa", който добавя нов клон в анализа, днес известен като "анализ на крайните разлики”. Сред многото му приложения е изчисляването на вибрираща струна. Този труд съдържа и известната теорема на Тейлър. Теоремата дава апроксимация на функция в околност на точка чрез многочлен, чиито коефициенти зависят само от производните на функцията в тази точка. Нейната важност не е оценена до 1772 година, когато Лагранж разбира нейната сила и я окачествява като "фундаментален принцип в диференциалното смятане".
През същата година е публикувано и "Есе за линейната перспектива". В него Тейлър обобщава принципи за живописта и изкуството, които никога не са били обобщавани от толкова високо ниво. За съжаление този негов труд не бил добре описан и е засенчен от подобни на други автори през втората половина на 18-ти век.