Георг Бернхард Риман е известен немски математик. Има голям принос в областта на математическия анализ и диференциалната геометрия, като в известен смисъл полага основите на Общата теория на относителността.
Бащата на Риман бил лютерански свещеник. До десетата година на момчето го обучавал баща му, на когото помагал и един начален учител от местното училище.
През 1840 година Риман директно влязъл в 3 клас на лицея в Хановер. Докато учил там, живеел при баба си, но през 1842 година тя умира и той се премества в гимназия в
Люнебург. Макар да бил добър ученик, Риман не блестял с нищо особено. Все пак показвал интерес към математиката и директорът на гимназнията му позволявал да чете математически книги от собствената му библиотека.
През пролетта на 1846 година Риман се записва в Гьотингенския университет . Баща му го окуражава да влезе в теологическия факултет. След като посетил няколко лекции по математика, той попитал баща си дали не може да се прехвърли към факултета по филофосия, за да може да учи математика. Риман в голяма степен се съобразявал с желанията на семейството си и не предприемал важни стъпки без разрешението на баща си.
Когато бащата му позволил, Риман започнал да посещава курсовете по математика на Мориц Стерн и Карл Фридрих Гаус, които скоро открили гения му.
През 1847 гаодина Риман се мести от Гьотинген в Берлинския университет, където му преподават Петер Дирихле, Карл Якоби и Якоб Щайнер. Това време е много ползотворно за Риман. Най-важният човек, повлиял на Риман по това време обаче, без съмнение е Дирихле. През този период, Риман започва работа върху един от основните си трудове — Теория на комплексните променливи.
През 1849 г. той се връща в Гьотинген и неговата дисертация под ръководството на Гаус е публикувана през 1851 г. Гаус обаче не е единственият, който оказва влияние на Риман. По това време Вилхелм Едуард Вебер идва в Гьотинген от Лайпциг и Риман му става асистент за 18 месеца.
В дисертацията си през 1851 година Риман разглежда аналитичните функции от геометрична точка. Въвежда понятието Риманова повърхност.
В лекцията си "За хипотезите, лежащи в основата на геометрията" през 1854 година Риман разглежда проблема как да се дефинира п-измерно пространство и полага основите на диференциалната геометрия.
В работата си по теориите на числата, Риман изследва свойствата на дзета-функцията и показва връзката ѝ с разпределението на простите числа.
След Коши, Риман разглежда понятието интеграл и въвежда свое определение - интеграл на Риман.
Автор: Тони
Бащата на Риман бил лютерански свещеник. До десетата година на момчето го обучавал баща му, на когото помагал и един начален учител от местното училище.
През 1840 година Риман директно влязъл в 3 клас на лицея в Хановер. Докато учил там, живеел при баба си, но през 1842 година тя умира и той се премества в гимназия в
Люнебург. Макар да бил добър ученик, Риман не блестял с нищо особено. Все пак показвал интерес към математиката и директорът на гимназнията му позволявал да чете математически книги от собствената му библиотека.
През пролетта на 1846 година Риман се записва в Гьотингенския университет . Баща му го окуражава да влезе в теологическия факултет. След като посетил няколко лекции по математика, той попитал баща си дали не може да се прехвърли към факултета по филофосия, за да може да учи математика. Риман в голяма степен се съобразявал с желанията на семейството си и не предприемал важни стъпки без разрешението на баща си.
Когато бащата му позволил, Риман започнал да посещава курсовете по математика на Мориц Стерн и Карл Фридрих Гаус, които скоро открили гения му.
През 1847 гаодина Риман се мести от Гьотинген в Берлинския университет, където му преподават Петер Дирихле, Карл Якоби и Якоб Щайнер. Това време е много ползотворно за Риман. Най-важният човек, повлиял на Риман по това време обаче, без съмнение е Дирихле. През този период, Риман започва работа върху един от основните си трудове — Теория на комплексните променливи.
През 1849 г. той се връща в Гьотинген и неговата дисертация под ръководството на Гаус е публикувана през 1851 г. Гаус обаче не е единственият, който оказва влияние на Риман. По това време Вилхелм Едуард Вебер идва в Гьотинген от Лайпциг и Риман му става асистент за 18 месеца.
В дисертацията си през 1851 година Риман разглежда аналитичните функции от геометрична точка. Въвежда понятието Риманова повърхност.
В лекцията си "За хипотезите, лежащи в основата на геометрията" през 1854 година Риман разглежда проблема как да се дефинира п-измерно пространство и полага основите на диференциалната геометрия.
В работата си по теориите на числата, Риман изследва свойствата на дзета-функцията и показва връзката ѝ с разпределението на простите числа.
След Коши, Риман разглежда понятието интеграл и въвежда свое определение - интеграл на Риман.