Давид Хилберт е немски математик признат за един от най-влиятелните на 19-и и 20-и век. Своята известност той дължи на създаването и развиването на голям кръг математически теории като теорията на инвариантите, аксиомизация на геометрията и на идеята за хилбертово пространство - една от основите на функционалния анализ . Хилберт и неговите студенти осигуряват съществени части от математическата „инфраструктура“, необходима за квантовата механика и общата теория на относителността.
Давид Хилберт е роден на 23 януари 1862 година в Кьонигсберг в семейството на юриста Ото Херман и жена му Мария Терезия. Майката е от търговско семейство и има интереси в областта на астрономията, фолософията и приложната математика.
Малкият Давид посещава в родния си град колежа "Фридрих", а година преди завършването му се премества в гимназията "Вилхелм" , където е засилено обучението по естествени науки и математика. Там обаче той не показва някакви забележителни способности.
През 1880 година Хилберт започва следването си в Кьонигсберг в Албертина - първокласно учебно заведение със забележителни традиции в областта на математиката. Там Хайнрих Вебер пръв забелязва математическата надареност на младия студент. По това време Хилберт се запознава с Херман Минковски и оттогава истинска дружба и научно сътрудничество ги свързват до края на живота им.
През 1885 година Хилберт защитава дисертация във Философския факултет и му е присъдена степента "доктор по философия". След оживена кореспонденция с Феликс Клайн и по негова препоръка, Хилберт прекарва няколко месеца в Париж, където се запознава и работи с Ермит, Жордан, Поанкаре и др. През 1886 година Хилберт е хабилитиран с една работа върху теорията на инвариантите и става приватдоцент.
През 1892 година той вече е извънреден професор, а през 1893-та получава редовна професура. По същото време Хилберт се оженва за дългогодишната си приятелка Кете Йерош - млада дама с независим ум, който почти се равнявал на неговия. Двамата отглеждат един син - Франц Хилберт, който за съжаление не се радва на добро душевно здраве.
През 1895 година отново по настояване на Феликс Клайн, Хилберт е назначен в Гьотингенския университет, където остава до пенсионирането си през 1930 г. Той работи неуморно, за да се превърне този университет в световен център на математиката. По негово време и под негово ръководство в университета са защитени 69 доктората, включително от Роберт Куран, Херман Вайл, Вилхелм Акерман, Ото Блументал и много други. Хилберт остава верен на Гьотингенския университет въпреки многобройните покани, отправяни към него от други университети и академии.
По времето на Хитлер в Германия група от най-известните хора на науката и изкуството излизат с декларация "Към културния свят", в която уверяват, че те, както и целият немски народ, стоят твърдо зад кайзера. Хилберт отказва да подпише декларацията и изпада задълго в немилост сред официалните кръгове. Това не му попречва да продължи математическите си изследвания. Изтърпява и военно-временните лишения.
Най-съкрушително за Хилберт обаче е, че колегите му един по един са принудени от режима да напуснат университета и той остава почти сам. Когато един нацистки министър на просветата го запитал: "А как е математиката в Гьотинген сега, след като тя се освободи от еврейското влияние?", Хилберт отговорил: "Математиката в Гьотинген? Няма повече такова нещо."
В своята научна школа Хилберт не позволява никакви предразсъдъци - национални, сексуални или расови. През 1917 година той пише достоен некролог за Жан Гастон Дарбу, чиято страна е във война с Германия. Помага на Еми Ньотер да получи пост, въпреки че дотогава не е имало в университета жена приватдоцент. Още от най-ранното си приятелство с Минковски и Хурвиц, за Хилберт няма значение дали са арийци или не. За него е важна само науката. Когато в Кьонигсберг получава почетно гражданство, Хилберт произнася вълнуваща реч и завършва с думите: " Ние трябва да знаем. Ние ще знаем." Тези думи са написани на гроба на великия учен в Гьотинген.
Хилберг умира на 14 февруари 1943 година.
Автор: Тони
Давид Хилберт е роден на 23 януари 1862 година в Кьонигсберг в семейството на юриста Ото Херман и жена му Мария Терезия. Майката е от търговско семейство и има интереси в областта на астрономията, фолософията и приложната математика.
Малкият Давид посещава в родния си град колежа "Фридрих", а година преди завършването му се премества в гимназията "Вилхелм" , където е засилено обучението по естествени науки и математика. Там обаче той не показва някакви забележителни способности.
През 1880 година Хилберт започва следването си в Кьонигсберг в Албертина - първокласно учебно заведение със забележителни традиции в областта на математиката. Там Хайнрих Вебер пръв забелязва математическата надареност на младия студент. По това време Хилберт се запознава с Херман Минковски и оттогава истинска дружба и научно сътрудничество ги свързват до края на живота им.
През 1885 година Хилберт защитава дисертация във Философския факултет и му е присъдена степента "доктор по философия". След оживена кореспонденция с Феликс Клайн и по негова препоръка, Хилберт прекарва няколко месеца в Париж, където се запознава и работи с Ермит, Жордан, Поанкаре и др. През 1886 година Хилберт е хабилитиран с една работа върху теорията на инвариантите и става приватдоцент.
През 1892 година той вече е извънреден професор, а през 1893-та получава редовна професура. По същото време Хилберт се оженва за дългогодишната си приятелка Кете Йерош - млада дама с независим ум, който почти се равнявал на неговия. Двамата отглеждат един син - Франц Хилберт, който за съжаление не се радва на добро душевно здраве.
През 1895 година отново по настояване на Феликс Клайн, Хилберт е назначен в Гьотингенския университет, където остава до пенсионирането си през 1930 г. Той работи неуморно, за да се превърне този университет в световен център на математиката. По негово време и под негово ръководство в университета са защитени 69 доктората, включително от Роберт Куран, Херман Вайл, Вилхелм Акерман, Ото Блументал и много други. Хилберт остава верен на Гьотингенския университет въпреки многобройните покани, отправяни към него от други университети и академии.
По времето на Хитлер в Германия група от най-известните хора на науката и изкуството излизат с декларация "Към културния свят", в която уверяват, че те, както и целият немски народ, стоят твърдо зад кайзера. Хилберт отказва да подпише декларацията и изпада задълго в немилост сред официалните кръгове. Това не му попречва да продължи математическите си изследвания. Изтърпява и военно-временните лишения.
Най-съкрушително за Хилберт обаче е, че колегите му един по един са принудени от режима да напуснат университета и той остава почти сам. Когато един нацистки министър на просветата го запитал: "А как е математиката в Гьотинген сега, след като тя се освободи от еврейското влияние?", Хилберт отговорил: "Математиката в Гьотинген? Няма повече такова нещо."
В своята научна школа Хилберт не позволява никакви предразсъдъци - национални, сексуални или расови. През 1917 година той пише достоен некролог за Жан Гастон Дарбу, чиято страна е във война с Германия. Помага на Еми Ньотер да получи пост, въпреки че дотогава не е имало в университета жена приватдоцент. Още от най-ранното си приятелство с Минковски и Хурвиц, за Хилберт няма значение дали са арийци или не. За него е важна само науката. Когато в Кьонигсберг получава почетно гражданство, Хилберт произнася вълнуваща реч и завършва с думите: " Ние трябва да знаем. Ние ще знаем." Тези думи са написани на гроба на великия учен в Гьотинген.
Хилберг умира на 14 февруари 1943 година.