Снимка: Пламен Агов • studiolemontree.com
Архитект Йордан Миланов е един изключителен талант и неповторимо явление в родната наука и култура. Той е архитект, строителен, електро- и машинен инженер, химик, финансист и юрист.
Йордан Миланов е роден на 26 декември 1867 г. в гр. Елена, в учителско семейство. Възпитаник е на Даскалоливницата в родния си град и в Априловската гимназия. Способностите му правят силно впечатление на министерския пратеник на изпита в Габрово, който в рапорта си до Министерството на народното просвещение настоява да бъде отпусната на абитуриента-отличник стипендия за следване във Виенската политехника. Сръбско-българската война от 1885 година забавя с една година записването му като студент, а в това време Миланов работи като секретар на Еленската община и учител в трикласното училище на родния си град.
Йордан Миланов завършва с отличие и започва работа в частното бюро на проф. Карл Кьонинг. Той владее френски, немски, чешки, английски, италиански и руски и ползва литература на тези езици, а когато е 60-годишен изучава латински до степен да говори на него.
Архитект Йордан Миланов се завръща в България през пролетта на 1893 г., четири десетилетия работи без шум, с безспорно дарование и пословично трудолюбие, без да го замайват високите постове, които заема: помощник на Главния архитект още на осмия месец от постъпването си, началник на архитектурното отделение и главен инспектор при Министерството на благоустройството до 1921 г.
Бележитият архитект черпи вдъхновение от гения на майстор Кольо Фичето и може да се равни с него.
Между произведенията на арх. Миланов най-висока оценка специалистите дават на сградите на Централната поща в София и Синодалната палата на пл. „Ал. Невски”. Негово дело е сградата на българската болница в Цариград, главните сгради на Александровската болница и на Червения кръст, малката сграда на Дома на журналиста, сградите на Богословския факултет, на Търговската гимназия в София, на Българската търговска и на Земеделската банки, на Чиновническото застрахователно дружество, домовете на Юрдан П. Тодоров, Михаил Маджаров в София и др. Сградата на Художественото училище (днес Художествената академия) е започната също от арх. Миланов по времето, когато е лектор в училището.
Архитект Йордан Миланов, заедно с арх. Петко Ив. Момчилов, преустройват Черната джамия в църквата „Св. Седмочисленици” и строят Синодалната палата. Успоредно с арх. Пенчо Койчев, Миланов разработва проект за Съдебната палата. Архитектите Миланов, Момчилов и Г. Ненов участват в създаването на Закона за благоустройството на населените места у нас , който е в сила до 1948 г.
Арх. Миланов пръв в България се замисля за електрическо осветление и строи първата електрическа централа. Пръв въвежда в София „новото централно отопление” – първата далекопроводна отоплителна инсталация в Александровската болница, строи първите рингови пещи, поставя в Дирекцията на статистиката машини за преброяване. По негова инициатива се построява първата брикетна фабрика за използване на въглищните останки.Той е търсен навсякъде като експерт и съветник по благоустрояването на София. Постоянен председател на журито за всички конкурси за монументални сгради в България.
Голямото дело на арх. Миланов е 14-годишното му участие като член и после председател на комисията по строителство на храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Той поема и високоотговорната задача да преработи плановете на Ректората, съставени от френския архитект Бриансон. Той приспособява плана за Ректората по начин такъв, че да се използва не само за канцеларии, ректорат и деканати, но и за аудитории на юридическия и историко-филологическия факултети.
Архитект Йордан Миланов умира на 8 февруари 1932 г., преди да е завършил строежа.
Приживе големият архитект се отказва предложения му дар от общината и от полагащата му се пенсия. Той завещава в предсмъртния си час всички негови спестявания и тези на своя брат Стойко Миланов, лекар във Франция, и на сестра си, да бъдат използвани за общополезни цели. От тия спестявания са построени болницата в гр. Елена и прогимназията в с. Боринци, обл. Сливен. Друга част е предадена на Инженерно-строителния институт за издръжката на студенти по архитектура.