Българският инженер и изобретател Петър Петров е роден на 21 октомври 1919 година в с. Брестовица в семейството на свещеник. За ранния етап от живота му се знае твърде малко.
Петър Петров се записва във Френския чуждстранен легион през 1939 година. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията Мажино през 1940 година. Изпратен е в немски военно-пленнически лагер в Полша.
През март 1941 година Петров се връща в България и става офицер от българската армия. Бил е гвардеец на цар Борис III. Участвал е като почетна охрана и при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
През 1944 година Петър Петров заминава за Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България и получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.
Петър Петров се дипломира в Дармщатския и Щутгартския университет с магистърска степен по електро-, механично и гражданско инженерство. Паралелно с това се занимава и със своята страст - корабна архитектура, като помага в дизайна и строежа на над 60 лодки през 1947.
Петров прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка, той е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По това време се жени за Хелен Филипс, в която живее 52 години и от която има трима сина.
През 1951 година Петров заминава за Торонто. Там той участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. През 1956 година заминава за Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По късно, на собственоръчно проектиран катамаран, той се отправя към Флорида.
В САЩ Петър Петров взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на Харис Корпорейшън. Помага за разработката на първия метеорологичен Нимбус и първия комуникационен сателит Телстар и организира звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963 година Петров се мести в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун за участие в проекта на нова ракета към Сатурн по програмата Аполо. Програмата е част от НАСА, финансирана от Боинг и Нортроп.
През 1868 година инж. Петров основава Care Electrics. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първият дигитален ръчен часовник, наречен Пулсар. Моделът се е продавал по това време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсъновия институт.
През 1975 година Петър Петров, заедно със сина си, основава ADS Environmental Services, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много време и човешки ресурси.
Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания - 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, Петров модернизира лодката-катамаран, Джемини II. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода през 1967 година.
Петър Петров умира на 27 февруари 2003 година в Хънтсвил. Той е считан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX-ти век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати.
Петър Петров е носител на многобройни признания и награди. Петров нос на остров Брабант в Антарктика носи неговото име.
Автор: Тони
Петър Петров се записва във Френския чуждстранен легион през 1939 година. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията Мажино през 1940 година. Изпратен е в немски военно-пленнически лагер в Полша.
През март 1941 година Петров се връща в България и става офицер от българската армия. Бил е гвардеец на цар Борис III. Участвал е като почетна охрана и при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
През 1944 година Петър Петров заминава за Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България и получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.
Петър Петров се дипломира в Дармщатския и Щутгартския университет с магистърска степен по електро-, механично и гражданско инженерство. Паралелно с това се занимава и със своята страст - корабна архитектура, като помага в дизайна и строежа на над 60 лодки през 1947.
Петров прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка, той е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По това време се жени за Хелен Филипс, в която живее 52 години и от която има трима сина.
През 1951 година Петров заминава за Торонто. Там той участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. През 1956 година заминава за Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По късно, на собственоръчно проектиран катамаран, той се отправя към Флорида.
В САЩ Петър Петров взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на Харис Корпорейшън. Помага за разработката на първия метеорологичен Нимбус и първия комуникационен сателит Телстар и организира звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963 година Петров се мести в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун за участие в проекта на нова ракета към Сатурн по програмата Аполо. Програмата е част от НАСА, финансирана от Боинг и Нортроп.
През 1868 година инж. Петров основава Care Electrics. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първият дигитален ръчен часовник, наречен Пулсар. Моделът се е продавал по това време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсъновия институт.
През 1975 година Петър Петров, заедно със сина си, основава ADS Environmental Services, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много време и човешки ресурси.
Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания - 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, Петров модернизира лодката-катамаран, Джемини II. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода през 1967 година.
Петър Петров умира на 27 февруари 2003 година в Хънтсвил. Той е считан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX-ти век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати.
Петър Петров е носител на многобройни признания и награди. Петров нос на остров Брабант в Антарктика носи неговото име.