Луи Блерио - пионер-авиоконструктор

Луи Блерио е национален герой нa Франция.  Той е пионер в създаването на самолети и като първият авиатор преодолял пролива Ламанш, през 1909 година доказва, че самолетът не е само  средство за атракция и развлечение, а ново непозна

Конструираните от Луи Блерио летателни апарати са експерименти неподчинени само на една концепция, както при братя Райт, а в непрекъснато търсене на нова конструкция и технически решения с по-добри пилотажни характеристики : Орнитоптер с махащи крила - 1901 год., Bleriot IV - самолет биплан, Bleriot V - самолет с крила и управление тип "патица" - 1907 год., Blerit VI - моноплан - юни 1907 год., Bleriot VII - моноплан с двигател "Антуанет" - 50 hp и четирилопатен винт - септември 1907 год., Bleriot VIII- моноплан, развитие на мод. "VII" и базов за мод. "XI", Bleriot XI - моноплан с първи полет на 23.01.1909 г. С него е извършен историческия полет над Ламанша на 25.06.1909 год.

След Първата световна война фирмата Bleriot Aeronautique разработва и произвежда: Bleriot 115, 135, 155, 165 - експериментални четиримоторни пътнически самолети -1923-1926 год., Bleriot 127 - сериен двумоторен бомбардировач - 1926 год., Bleriot 125 - експериментален двумоторен пътнически самолет - 1931 год., Bleriot 5190 - експериментална летяща лодка.

През 1908 година Луи Блерио извършва непрекъснат полет от 14 километра. През 1909 година единствените подготвени пилоти  за полет над Ламанш са французите Луи Блерио и Юбер Латам. На 19 юли 1909 година от Франция към Англия излита самолет Антоанет VII, с пилот Латам, но поради дефект в двигателя след около 7 мили пада и е спасен от френски военен кораб. На 25 юли 1909 година в 4 часа и 35 минути Блерио излита със самолет Блерио XI от Кале посока Дувър, Англия. След 37 минутен полет успешно каца в Англия. Така без да поставя какъвто и да е рекорд във височина или скорост на полета с един двигател "Анзани"  с мощност 25 hp, Луи Блерио става най-прочутия пилот в зората на авиацията, национален герой и спечелва обявената награда от 1000 паунда от английския вестник "Дейли мейл".

Този прелет е не само изпит за мъжеството на пионерите на авиацията и сътворените от тях летателни апарати. С него се доказва, че самолета е ново средство за придвижване и това има широк политически отзвук.

След успеха, Блерио прави демонстрационни полети на различни места в Европа за рекламиране на самолета си Блерио XI и дейността си като организатор на курсове за обучение на пилоти. Той притежава френско пилотско свидетелство № 1. При гостуването си в Истанбул  , след излитане от плаца на една турска казарма, самолетът без да набере височина се блъска в комин. Блерио е ранен. Неуспехът  обаче,  не го обезкуражава. В откритата школа в Етамп се обучават пилоти от цяла Европа, а по лиценз са произведени 16 разновидности на самолета Блерио XI във Франция, Англия, Русия и САЩ.

Превъзходството на френските изтгребители по време на Първата световна война е основано на самолетите на Луи Блерио и разработения Bleriot XI Militaire с 9 цилиндров ротационен двигател. То става още по-очевидно с появата на знаменития SPAD VII , конструиран от Луи Бешеро. SPAD S.VII е биплан с "V" образен двигател с водно охлаждане "Испано-Сюиза"  с мощност 150 hp и развива недостигната до тогава скорост от 180 km/h. Съоръжен е с една картечница и голям запас от патрони и с него са летели знаменитите френски асове по време на Първата световна война.  

Името на  Луи Блерио е неразривно свързано със създаването и успехите на българската авиация. В школата в Етамп край Париж през 1912 година се дипломират първите български летци  - офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и  Никифор Богданов. Първият самолет на нашата авиация е Bleriot XI и с такъв самолет е извършен първия полет с български летец на 13.08.1912 година. България в началото на Балканската война  притежава 23 самолета. 10 от тях са тип Блерио. До края на войната броят на последните е увеличен до 21, внесени от Франция и Русия. За първи път успешно приземяване със спрял двигател извършва поручик Христо Топракчиев. Методиката за кацане със спрял двигател се включва в програмата на Луи Блерио в школата му за обучение на авиатори. Първата жертва, дадена от българската авиация е поручик Христо Топракчиев, загинал на 19.10.1912 година със самолет Bleriot XI, руско производство.