Американският изобретател Кристофър Шолс има принос за развитието на пишещата машина. Патентованият от него и Самюъл Соул и Карлос Глидън през 1868 година модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка. Сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството.
Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 година Британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф и, която в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина. През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини. През 1845 г. - Чарлз Търбър /САЩ/, след няколко патента създава христографа. През 1855 година италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 година бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от император Педру I. През 1864 година австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща мащина, която никога не е изработвана за масова употреба. През 1865 година датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена ‘Пишещото кълбо на Хансен’, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче, е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс на 23 юни 1868 година.
Пет години по-късно фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
Любопитно е, че днес, докато латиницата е почти еднаква на всички клавиатури, при кирилицата не е така. Руснаците имат друга подредба на кирилицата върху клавиатурата. Според наши специалисти българската е по-удобна. Те привеждат като доказателство факта, че на международни състезания по бързо писане българите винаги са превъзхождали руснаците.
Напоследък все повече хора, особено по-младите, които не познават пишещите машини, използват фонетичната кирилица, която си проби път покрай навлизането на компютрите. Популярната обаче у нас фонетична транскрипция използва руския стандарт KOI8. Това съкращение означава на руски „код за обмен на информация”.
Автор: Тони
Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 година Британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф и, която в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина. През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини. През 1845 г. - Чарлз Търбър /САЩ/, след няколко патента създава христографа. През 1855 година италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 година бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от император Педру I. През 1864 година австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща мащина, която никога не е изработвана за масова употреба. През 1865 година датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена ‘Пишещото кълбо на Хансен’, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче, е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс на 23 юни 1868 година.
Пет години по-късно фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
Любопитно е, че днес, докато латиницата е почти еднаква на всички клавиатури, при кирилицата не е така. Руснаците имат друга подредба на кирилицата върху клавиатурата. Според наши специалисти българската е по-удобна. Те привеждат като доказателство факта, че на международни състезания по бързо писане българите винаги са превъзхождали руснаците.
Напоследък все повече хора, особено по-младите, които не познават пишещите машини, използват фонетичната кирилица, която си проби път покрай навлизането на компютрите. Популярната обаче у нас фонетична транскрипция използва руския стандарт KOI8. Това съкращение означава на руски „код за обмен на информация”.