Кой е Ричард Столмън? Той е най-великият хакер на всички времена и автор на Общия публичен лиценз. За много хора неговото име е неизвестно. Всички са чували за Бил Гейтс, а по-начетените и за Линъс Торвалдс. За разлика от това има дори студенти по Информатика, които не знаят кой е Столмън. Това е много жалко, като се има предвид, че той е днешният Коперник.
Ричард Столмън е бащата на идеята за Свободен софтуер. През 1984 г. той е бил сътрудник към лабораторията за изкуствен интелект в Масачузетския технологичен университет, когато се сблъсква за първи път с проблемите на несвободния софтуер. В неговия случай, това е бил драйвърът на един лазерен принтер на фирмата Ксерокс - понеже е бил лошо написан, той не предупреждавал машината, към която е закачен, че хартията се е задръстила. Столмън е бил в състояние да го оправи, но човекът, който е имал изходния код на драйвера, е отказал да му го даде.
Първата половина на 80-те на миналия век бяха време на активна комерсиализация на софтуера - с революцията, предизвикана от повсеместното навлизане на компютрите в живота на хората, накара много фирми да започнат да произвеждат софтуер по един нов начин - като лишават потребителите му от възможността да го променят и нагодяват за своите нужди. До този момент най-често софтуерът се е доставял във вид на изходен код и често е трябвало човек да го компилира, за да го пусне на конкретна машина.
Фирмите, разработващи софтуер по този начин, са били и активни работодатели, поради което и лабораторията, в която Столмън работи, постепенно се обезлюдява - духът на споделяне и взаимопомощ, позволил развитието на такива системи като ITS (Incompatible Timesharing System)да бъде прекършен.
Столмън решава да разработи операционна система, приличаща на Unix, но по-добра от нея, която да е Свободна, за да може всеки да я ползва и подобрява без никакви ограничения. Нарича я GNU - GNU"s Not Unix.
Столмън ще остане завинаги записан с едри букви сред имената най-великите хора в областта на компютрите и информационните технологии. Негови рожби са:Общият публичен лиценз - договорът за авторски права, който покрива най-голям обем от операционните системи GNU/Linux. Други лицензни договори, които Ричард е изработил, са По-малкият общ публичен лиценз и Лицензът за свободна документация.
GNU Emacs - най-гъвкавият текстов редактор в света, който притежава собствен интерпретатор на езика Lisp и може да се програмира.
Колекцията от компилатори на GNU - gcc , включваща Фортран, С, С++, АДА, Java и поддържаща множество хардуерни архитектури др.
Дебъгерът на GNU - gdb.
Множество други инструменти, като например GNU Make.
Той е и основателят на Фондацията за свободен софтуер , която финансира разработката на Свободен софтуер и много, много други.
За своя принос към информационните технологии Столмън получава:Стипендия от фондацията на МакАртър през 1990.
Наградата Грейс Хопър през 1991 от Асоциацията за изчислителни машини (ACM).
Наградата на Фондацията за електронни граници през 1998г.
Наградата на Юри Рубински през 1999г.
Наградата Такеда за социалноикономически заслуги.
Има почетни докторски звания от Кралския университет в Швеция и от Унивеситета в Глазгоу. От 2002г. е член на Националната инженерна академия на САЩ.
В неговото израстване България играе особена роля - Столмън е учил български народни песни и танци. Химнът на Свободния софтуер също е на базата на българска народна песен.
Според много хора Столмън е чудак, не са малко тези, които не го харесват поради безкомпромисната му позиция по отношение на свободата при софтуера.
В началото на 80-те той е бил определян като последният истински хакер - човек, обичащ компютрите, обладан от духа на равенство и чувство за социална отговорност (а не човек, разбиващ системи за сигурност и правещ золуми по Интернет). Историята се оказва много по-благосклонна към него - днес операционната система GNU/Linux, базирана на ядрото Linux и потребителския и системен софтуер на GNU, е ярък пример за това, какво може да постигне духът на сътрудничество, който Столмън вгражда в своя Общ публичен лиценз.
Автор: Тони
Ричард Столмън е бащата на идеята за Свободен софтуер. През 1984 г. той е бил сътрудник към лабораторията за изкуствен интелект в Масачузетския технологичен университет, когато се сблъсква за първи път с проблемите на несвободния софтуер. В неговия случай, това е бил драйвърът на един лазерен принтер на фирмата Ксерокс - понеже е бил лошо написан, той не предупреждавал машината, към която е закачен, че хартията се е задръстила. Столмън е бил в състояние да го оправи, но човекът, който е имал изходния код на драйвера, е отказал да му го даде.
Първата половина на 80-те на миналия век бяха време на активна комерсиализация на софтуера - с революцията, предизвикана от повсеместното навлизане на компютрите в живота на хората, накара много фирми да започнат да произвеждат софтуер по един нов начин - като лишават потребителите му от възможността да го променят и нагодяват за своите нужди. До този момент най-често софтуерът се е доставял във вид на изходен код и често е трябвало човек да го компилира, за да го пусне на конкретна машина.
Фирмите, разработващи софтуер по този начин, са били и активни работодатели, поради което и лабораторията, в която Столмън работи, постепенно се обезлюдява - духът на споделяне и взаимопомощ, позволил развитието на такива системи като ITS (Incompatible Timesharing System)да бъде прекършен.
Столмън решава да разработи операционна система, приличаща на Unix, но по-добра от нея, която да е Свободна, за да може всеки да я ползва и подобрява без никакви ограничения. Нарича я GNU - GNU"s Not Unix.
Столмън ще остане завинаги записан с едри букви сред имената най-великите хора в областта на компютрите и информационните технологии. Негови рожби са:
За своя принос към информационните технологии Столмън получава:
Има почетни докторски звания от Кралския университет в Швеция и от Унивеситета в Глазгоу. От 2002г. е член на Националната инженерна академия на САЩ.
В неговото израстване България играе особена роля - Столмън е учил български народни песни и танци. Химнът на Свободния софтуер също е на базата на българска народна песен.
Според много хора Столмън е чудак, не са малко тези, които не го харесват поради безкомпромисната му позиция по отношение на свободата при софтуера.
В началото на 80-те той е бил определян като последният истински хакер - човек, обичащ компютрите, обладан от духа на равенство и чувство за социална отговорност (а не човек, разбиващ системи за сигурност и правещ золуми по Интернет). Историята се оказва много по-благосклонна към него - днес операционната система GNU/Linux, базирана на ядрото Linux и потребителския и системен софтуер на GNU, е ярък пример за това, какво може да постигне духът на сътрудничество, който Столмън вгражда в своя Общ публичен лиценз.