Американец от руски произход, Сергей Брин е компютърен математик и учен, известен като един от основателите на Google, заедно с Лари Пейдж. Това е най-голямата интернет компания в света, базирана на търсещите машини и рекламната технология. Според списание ‘Форбс’ Брин е един от най-богатите хора в света.
Сергей Брин е роден в Москва на 21 август 1973 година. Родителите му са възпитаници на Московския университет. Семейството емигрира в САЩ, когато Сергей е на 6 години. Там баща му става професор по математика в Университета в Мериленд , а майка му - изследовател в НАСА.
Сергей учи в университета в Мериленд, а след дипломирането си отива в Станфорд , за да получи степен по компютърни науки. Там се запознава със Лари Пейдж и бързо се сприятеляват. Брин прилага система за извличане на данни за изграждане на по-висша търсачка. Програмата става популярна в Станфорд и те преустановяват своите проучвания, за да стартират Google в нает гараж.
Гигантът на информационните технологии – американската компания Google, неуморно набира точки на пазара и е сред най-скъпите компании в света.
Google грижливо проверява училищните и университетските оценки на претендентите за работа. За нея бележките по английски и математика са показател за интелектуалния потенциал на кандидата, а средният училищен бал – критерий за способността да се реализира този потенциал.
Най-сложния въпрос при интервютата, Брин пази за накрая. „Ще ви дам пет минути. Когато се върна, искам да ми обясните нещо сложно, което още не зная“, казва шефът на Google и се отдалечава на ролерите си. Идеята е, че дори кандидатът да се е оказал неподходящ, работодателят не си е загубил времето напразно и е научил нещо ново.“
Тези момчешки прояви на Брин са само малък фрагмент от неговия бизнес портрет. Но той може да е бъде и много сериозен за годините си. Основният девиз на Google е :”Не причинявай зло”.
В средата на 90-те години Брин и Пейдж започват в Станфордския университет работа върху създаването на система за търсене, с чиято помощ потребителят да пътешества удобно из дебрите на безпорядъчно разрастващата се световна електронна мрежа. Тогавашните им цели били изключително научни. Младите хора само изпълнявали практическата част на докторските си дисертации. И успели. Решили да запознаят с творението си студентите. Резултатът бил зашеметяващ – броят на потребителите се оказал невероятно висок. Когато се опитали да продадат изделието си, Пейдж и Брин определили цената му на един милион долара. Но AltaVista и Yahoo игнорирали високомерно предложението им. Според тогавашните представи новата търсачка не обещавала значителни печалби. Смятало се, че е достатъчно да има мощни информационни портали, които да бъдат натъпквани с огромни количества реклама. Удобството на потребителя било на второ място. За Брин и Пейдж пък „интересите на потребителя“ се превърнали в трамплинът, който ги издигнал до върховете на бизнеса.
Двамата не харчели за реклама и не прахосвали спечеленото. Всеки долар отивал за усъвършенстване на системата. Задачата им била амбициозна – потребителят трябва да открие в информационното море тъкмо това, което търси, а не това, което искат да му предложат собствениците на информационните портали.
През 1999 г. най-големите американски медии обърнали внимание на изключително високия ръст на броя на потребителите на Google. Не след дълго проектът бил затрупан от оферти на рекламодатели. Но Брин смятал, че основният бизнес на Google са потребителите. През първите години системата за търсене изобщо не била свързана с рекламни носители. Само информация! Животът обаче поставил нещата на местата им. В името на развитието на бизнеса си Google била принудена със свито сърце да обърне внимание на рекламодателите.
През август 2004 г., когато Google стъпва на фондовия пазар, били публикувани резултатите от предишната й финансова дейност. Оказало се, че три години след създаването си компанията вече е била на печалба, което е изключително рядко явление в електронния бизнес. Скромните 7 млн. долара печалба били фиксирани през 2001 година. През следващата тя достигнала 100 млн., а през 2004 г. – 399 млн. долара.
Личното състояние на Сергей Брин, което е изключително в акции на компанията, нараства също толкова стремително и днес наброява милиарди долари. Шефът на Google обаче, получава символична заплата от 1 долар годишно.
Макар и милиардер, Брин си остава предишният – обикновен човек, със закачлив и остър език. Сергей е запазил и студентската си привързаност към спорта. Любимото забавление на обитателите на главния офис на Google в предградието на Сан Франциско – Маунтин Вю са ролерите, с които те играят хокей на паркинга.
Брин живее скромен, според американските стандарти, живот. Не притежава Ferrari, ни дори Mercedes или BMW. Той управлява екологично чист автомобил Toyota Prius и поощрява покупката на екологични коли от другите служители на корпорацията, като отпуска по 5 хил. долара за всяка от специален фонд.
За личния му живот се знае малко. Брин по правило избягва контактите с журналисти.Все пак стана ясно, че през май 2007 година той се е оженил за своята избраница Анне Войчицки при строга секретност. Съпругата на милиардера притежава малка биотехнологична компания, чиито изследвания са свързани с идеята на шефовете на Google да съставят картотека на човешките гени, която да е достъпна за всички потребители.
Автор: Тони
Сергей Брин е роден в Москва на 21 август 1973 година. Родителите му са възпитаници на Московския университет. Семейството емигрира в САЩ, когато Сергей е на 6 години. Там баща му става професор по математика в Университета в Мериленд , а майка му - изследовател в НАСА.
Сергей учи в университета в Мериленд, а след дипломирането си отива в Станфорд , за да получи степен по компютърни науки. Там се запознава със Лари Пейдж и бързо се сприятеляват. Брин прилага система за извличане на данни за изграждане на по-висша търсачка. Програмата става популярна в Станфорд и те преустановяват своите проучвания, за да стартират Google в нает гараж.
Гигантът на информационните технологии – американската компания Google, неуморно набира точки на пазара и е сред най-скъпите компании в света.
Google грижливо проверява училищните и университетските оценки на претендентите за работа. За нея бележките по английски и математика са показател за интелектуалния потенциал на кандидата, а средният училищен бал – критерий за способността да се реализира този потенциал.
Най-сложния въпрос при интервютата, Брин пази за накрая. „Ще ви дам пет минути. Когато се върна, искам да ми обясните нещо сложно, което още не зная“, казва шефът на Google и се отдалечава на ролерите си. Идеята е, че дори кандидатът да се е оказал неподходящ, работодателят не си е загубил времето напразно и е научил нещо ново.“
Тези момчешки прояви на Брин са само малък фрагмент от неговия бизнес портрет. Но той може да е бъде и много сериозен за годините си. Основният девиз на Google е :”Не причинявай зло”.
В средата на 90-те години Брин и Пейдж започват в Станфордския университет работа върху създаването на система за търсене, с чиято помощ потребителят да пътешества удобно из дебрите на безпорядъчно разрастващата се световна електронна мрежа. Тогавашните им цели били изключително научни. Младите хора само изпълнявали практическата част на докторските си дисертации. И успели. Решили да запознаят с творението си студентите. Резултатът бил зашеметяващ – броят на потребителите се оказал невероятно висок. Когато се опитали да продадат изделието си, Пейдж и Брин определили цената му на един милион долара. Но AltaVista и Yahoo игнорирали високомерно предложението им. Според тогавашните представи новата търсачка не обещавала значителни печалби. Смятало се, че е достатъчно да има мощни информационни портали, които да бъдат натъпквани с огромни количества реклама. Удобството на потребителя било на второ място. За Брин и Пейдж пък „интересите на потребителя“ се превърнали в трамплинът, който ги издигнал до върховете на бизнеса.
Двамата не харчели за реклама и не прахосвали спечеленото. Всеки долар отивал за усъвършенстване на системата. Задачата им била амбициозна – потребителят трябва да открие в информационното море тъкмо това, което търси, а не това, което искат да му предложат собствениците на информационните портали.
През 1999 г. най-големите американски медии обърнали внимание на изключително високия ръст на броя на потребителите на Google. Не след дълго проектът бил затрупан от оферти на рекламодатели. Но Брин смятал, че основният бизнес на Google са потребителите. През първите години системата за търсене изобщо не била свързана с рекламни носители. Само информация! Животът обаче поставил нещата на местата им. В името на развитието на бизнеса си Google била принудена със свито сърце да обърне внимание на рекламодателите.
През август 2004 г., когато Google стъпва на фондовия пазар, били публикувани резултатите от предишната й финансова дейност. Оказало се, че три години след създаването си компанията вече е била на печалба, което е изключително рядко явление в електронния бизнес. Скромните 7 млн. долара печалба били фиксирани през 2001 година. През следващата тя достигнала 100 млн., а през 2004 г. – 399 млн. долара.
Личното състояние на Сергей Брин, което е изключително в акции на компанията, нараства също толкова стремително и днес наброява милиарди долари. Шефът на Google обаче, получава символична заплата от 1 долар годишно.
Макар и милиардер, Брин си остава предишният – обикновен човек, със закачлив и остър език. Сергей е запазил и студентската си привързаност към спорта. Любимото забавление на обитателите на главния офис на Google в предградието на Сан Франциско – Маунтин Вю са ролерите, с които те играят хокей на паркинга.
Брин живее скромен, според американските стандарти, живот. Не притежава Ferrari, ни дори Mercedes или BMW. Той управлява екологично чист автомобил Toyota Prius и поощрява покупката на екологични коли от другите служители на корпорацията, като отпуска по 5 хил. долара за всяка от специален фонд.
За личния му живот се знае малко. Брин по правило избягва контактите с журналисти.Все пак стана ясно, че през май 2007 година той се е оженил за своята избраница Анне Войчицки при строга секретност. Съпругата на милиардера притежава малка биотехнологична компания, чиито изследвания са свързани с идеята на шефовете на Google да съставят картотека на човешките гени, която да е достъпна за всички потребители.