Амриканският електроинженер и математик Клод Шанън, е известен като „бащата на информационната теория”, описана в знаковата му статия от 1948 г.
Шанаън е роден в Мичиган на 30 април 1916 година. Завършва тамошния университет само на двадесет, след което продължава научната си кариера в MIT /Масачузетския технологичен институт/, където веднага му поверяват "диференциалния анализатор" - едно механично изчислително устройство, пълно с валяци и зъбни колела, но въпреки това – доста модерно за времето си.
Шанън се утвърждава като талантлив и способен инженер и изчислител още същата година, с дипломната си работа, моделираща за първи път циклите на диференциалния анализатор с помощта на апарат от Булевата алгебра. По-късно Хауард Гарднър и след него Роузен ще нарекат този му труд „най-прочутата магистрантска работа на двадесети век”, при това – с пълно право, защото тя освен че дава началото на нова епоха, прави и автора си значимо име в науката. Той е високо награден заради нея и продължава работата си върху математическо моделиране в генетиката, като прави докторат през 1940 година.
Шанън е поканен за научен сътрудник на Институтът за Напреднали Изследвания, основан от Херман Вайл и вече се познава с имена като Джон Фон Нойман и дори Айнщайн. По-късно, те двамата ще станат едни от най-значимите участници в проект "Манхатан".
Шанон преминава на работа в лабораториите "Бел", където до края на войната се занимава върху въпроси касаещи криптографията и ефективното предаване на информация, открива връзка между телефонните мрежи и булевата алгебра и постепенно, след края на Втората световна война, се прехвърля към все по-теоретични и фундаментални въпроси, касаещи разбирането и моделирането на обемите от информация. През 1948 година той издава най-известния си труд "Математическа теория на комуникацията". В него за първи път е въведен битът, а неговият най-голям принос е въвеждането на вероятностен апарат при изучаването на информацията и формулирането на закона за капацитет на Гаусов канал, който в крайна сметка дава максималното количество информация, способно да премине за единица време.
Следващата година Шенън издава още един труд, където се решава важният криптографски проблем за класифицирането на теоретично неразбиваемите шифри. С помощта на методи, които вече са са описани в "Математическа теория... " , Шенон доказва, че при тях ключът трябва да надминава по обем откритото съобщение и така на практика се оказва, че вече известният, one-time pad, или "еднократната подложка" е оптимален при необходимост от абсолютна сигурност.
Шанън продължава работата си в "Бел" и през петдесетте години, когато пак той е един от пионерите на изкуствения интелект, създавайки електронната мишка Тезей. Тромаво и архаично от днешна гледна точка, това устройство е способно да намира изхода от лабиринт, да го запаметява и дори, ко е на непознато място, да търси, докато не намери клетка, в която вече е била. Тази на пръв поглед тривиална задача, която в чисто софтуерния си вариант е чест гост в часовете по информатика, тогава, заедно с още няколко машини и експерименти е една от основите на изкуствения интелект – първото самообучаващо се устройство.
Втората половина на петдесетте, Клод Шанън отново започва работа в MIT, без да прекъсва връзките си с "Бел" още известно време и продължава активна научна дейност до 1966 г.
Клод Шанън умира на 24 февруари 2001 година, но голямата трагедия на живота му е, че заради коварната болест на Алцхаймер не успява напълно да разбере огромното значение, което придобиват неговите открития за обикновения човек.
Автор: Тони
Шанаън е роден в Мичиган на 30 април 1916 година. Завършва тамошния университет само на двадесет, след което продължава научната си кариера в MIT /Масачузетския технологичен институт/, където веднага му поверяват "диференциалния анализатор" - едно механично изчислително устройство, пълно с валяци и зъбни колела, но въпреки това – доста модерно за времето си.
Шанън се утвърждава като талантлив и способен инженер и изчислител още същата година, с дипломната си работа, моделираща за първи път циклите на диференциалния анализатор с помощта на апарат от Булевата алгебра. По-късно Хауард Гарднър и след него Роузен ще нарекат този му труд „най-прочутата магистрантска работа на двадесети век”, при това – с пълно право, защото тя освен че дава началото на нова епоха, прави и автора си значимо име в науката. Той е високо награден заради нея и продължава работата си върху математическо моделиране в генетиката, като прави докторат през 1940 година.
Шанън е поканен за научен сътрудник на Институтът за Напреднали Изследвания, основан от Херман Вайл и вече се познава с имена като Джон Фон Нойман и дори Айнщайн. По-късно, те двамата ще станат едни от най-значимите участници в проект "Манхатан".
Шанон преминава на работа в лабораториите "Бел", където до края на войната се занимава върху въпроси касаещи криптографията и ефективното предаване на информация, открива връзка между телефонните мрежи и булевата алгебра и постепенно, след края на Втората световна война, се прехвърля към все по-теоретични и фундаментални въпроси, касаещи разбирането и моделирането на обемите от информация. През 1948 година той издава най-известния си труд "Математическа теория на комуникацията". В него за първи път е въведен битът, а неговият най-голям принос е въвеждането на вероятностен апарат при изучаването на информацията и формулирането на закона за капацитет на Гаусов канал, който в крайна сметка дава максималното количество информация, способно да премине за единица време.
Следващата година Шенън издава още един труд, където се решава важният криптографски проблем за класифицирането на теоретично неразбиваемите шифри. С помощта на методи, които вече са са описани в "Математическа теория... " , Шенон доказва, че при тях ключът трябва да надминава по обем откритото съобщение и така на практика се оказва, че вече известният, one-time pad, или "еднократната подложка" е оптимален при необходимост от абсолютна сигурност.
Шанън продължава работата си в "Бел" и през петдесетте години, когато пак той е един от пионерите на изкуствения интелект, създавайки електронната мишка Тезей. Тромаво и архаично от днешна гледна точка, това устройство е способно да намира изхода от лабиринт, да го запаметява и дори, ко е на непознато място, да търси, докато не намери клетка, в която вече е била. Тази на пръв поглед тривиална задача, която в чисто софтуерния си вариант е чест гост в часовете по информатика, тогава, заедно с още няколко машини и експерименти е една от основите на изкуствения интелект – първото самообучаващо се устройство.
Втората половина на петдесетте, Клод Шанън отново започва работа в MIT, без да прекъсва връзките си с "Бел" още известно време и продължава активна научна дейност до 1966 г.
Клод Шанън умира на 24 февруари 2001 година, но голямата трагедия на живота му е, че заради коварната болест на Алцхаймер не успява напълно да разбере огромното значение, което придобиват неговите открития за обикновения човек.